Градът на зверовете
- Автор: Алиенде Исабел
- Серия: Градът на зверовете #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ема Барух
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Градът на зверовете». Краткое содержание книги:
Един ужасяващ вопъл извади Алекс от тези толкова важни размишления. Викът идваше от устата на Жоел Гонсалес — единия от фотографите, който отчаяно се бореше с нещо в калта до брега. В началото никой не можа да разбере какво става, виждаха само как ръцете на мъжа се размахват във въздуха и как главата му се потапя и отново се показва. Алекс, който участваше в отбора по плуване на своето училище, беше първият, който с две-три загребвания стигна до него. Като се доближи, видя абсолютно ужасен как една змия, дебела колкото издут пожарникарски маркуч, се увива около тялото на фотографа. Алекс хвана Гонсалес за едната ръка и се опита да го извлече към твърдата земя, но тежестта на мъжа и змията бяха прекалено големи за него. Опита се с две ръце да отдели животното, теглейки с всичка сила, но пръстените на влечугото стегнаха още повече неговата жертва. Спомни си ужасяващото преживяване със змията сурукуку, която преди няколко нощи се беше увила около крака му. Това беше хиляди пъти по-лошо. Фотографът вече не се бореше, нито викаше — беше в безсъзнание.
— Татко, татко! Анаконда! — извика Надя, чийто глас се смеси се с виковете на Алекс.
Междувременно Кейт Колд, Тимоти Брус и двама от войниците се бяха приближили и всички заедно се бореха със силната змия, за да я отделят от тялото на нещастния Гонсалес. Цялата тази бъркотията вдигна тинята от дъното на лагуната, преобръщайки тъмната и гъста като шоколад вода. В суматохата не се виждаше какво става — всеки дърпаше нещо и крещеше разпореждания без никакъв резултат. Усилията им изглеждаха безполезни, докато не дойде Сесар Сантос с ножа, с който бе рязал месото на елена. Водачът не посмя да го използва напосоки от страх да не нарани Жоел Гонсалес или някой от другите хора, които се бореха с влечугото; трябваше да изчака момента, когато главата на анакондата се показа за кратко от калта, за да я отреже с точен замах. Водата се обагри с кръв и придоби ръждив цвят. Бяха им необходими още пет минути, за да освободят фотографа, защото стягащите пръстени продължаваха рефлекторно да го притискат.
Изтеглиха Жоел Гонсалес до брега, където той продължи да лежи проснат като мъртъв. Професор Льоблан толкова се беше изплашил, че стреляше напосоки във въздуха от едно защитено място, допринасяйки още повече за бъркотията и всеобщия смут, докато Кейт Колд не му взе пистолета и не го заплаши, за да млъкне. Докато останалите се бореха във водата с анакондата, доктор Омайра Торес се беше покатерила обратно в лодката, за да си вземе куфарчето, и сега беше коленичила до припадналия мъж със спринцовка в ръка. Действаше мълчаливо и спокойно, сякаш нападението на една анаконда беше съвсем нормална случка в живота й. Инжектира адреналин на Гонсалес и щом се увери, че диша, започна да го преглежда.
— Има много счупени кости и е в шок — каза. — Да се надяваме, че дробовете му не са пробити от някоя кост и че не му е счупен вратът. Трябва да го обездвижим.
— Как да направим това? — попита Сесар Сантос.
— Индианците използват кори от дърво, кал и лиани — каза Надя, все още трепереща от това, на което бе станала свидетел.
— Много добре, Надя — окуражи я лекарката.
Водачът даде необходимите нареждания и лекарката, подпомогната от Кейт и Надя, бързо омота ранения от бедрата до врата в парцали, напоени с прясна кал. Сложиха отгоре широки ивици кора и го овързаха. С изсъхването на калта този примитивен пакет, щеше да има същия ефект като един модерен ортопедичен корсет. Жоел Гонсалес, замаян и унесен, все още не си даваше сметка какво се бе случило, но беше дошъл в съзнание и успяваше да изрече отделни думи.