Градът на зверовете

Междувременно трима от войниците и Каракауе бяха извлекли тялото на анакондата до брега. Като я премериха, видяха, че е дълга почти шест метра. Професор Льоблан настоя да се снима с анакондата, увита около тялото му по такъв начин, че да не се вижда, че й липсва главата. След това войниците одраха кожата на влечугото и я окачиха на един ствол, за да я изсушат; по този начин можеха да увеличат дължината й с около двадесет процента и туристите щяха да платят добра цена за нея. При това не им се наложи да я носят в града, защото професор Льоблан, след като се убеди, че няма да му я дадат гратис, предложи да я купи там, на място. Кейт Колд прихна да се смее като чу внука си да казва, че със сигурност след няколко седмици антропологът щял да показва на конференциите си анакондата като трофей и да разказва как я е уловил с голи ръце. Така си беше спечелил славата на герой сред студентите по антропология в целия свят, впечатлени от идеята, че убийците имат два пъти повече жени и три пъти повече деца от миролюбивите хора. Теорията на Льоблан за предимствата на всевластния мъжкар, способен да извърши всякакво насилие, за да предаде гените си, привличаше много отегчените студенти, осъдени да живеят опитомени сред цивилизацията.

Войниците потърсиха главата на анакондата в лагуната, но не успяха да я намерят — тя бе потънала в тинята на дъното или течението я беше отнесло. Не се осмеляваха да ровят прекалено много, защото се твърдеше, че тези влечуги винаги се движели по двойки, и никой нямаше желание да се сблъска с друг подобен екземпляр. Доктор Омайра Торес обясни, че индианците, както и кабокло си приписват на змиите лечебна и пророческа сила. Сушаха ги, стриваха ги и използваха праха, за да лекуват туберкулоза, плешивост и заболявания на костите, както и за да им помага при тълкуване на сънищата. Главата на един екземпляр с подобни размери щеше да бъде оценена много високо, увери тя, жалко, че се беше загубила.

Мъжете нарязаха месото на влечугото, осолиха го и се заловиха да го пекат, нанизвайки го на шишове. Алекс, който дотогава беше отказвал да пробва пираруку, мравояд, кълвач, маймуна или тапир, усети внезапно любопитство да опита какво ли е на вкус месото на такава огромна водна змия. Изчисли преди всичко колко щеше да порасне престижът му пред Сесилия Бърнс и приятелите му в Калифорния, когато узнаят, че е вечерял анаконда посред амазонската джунгла. Позира пред кожата на змията с парче от месото й в ръка, настоявайки баба му да остави фотографско свидетелство. Животното, доста овъглено, защото никой от членовете на експедицията не беше добър готвач, се оказа, че има месо като на риба тон, и вкус, напомнящ донякъде на пиле. В сравнение с елена, беше безвкусно, но Алекс реши, че във всеки случай е за предпочитане пред гумените палачинки, които приготвяше баща му. Внезапният спомен за семейството му го разтърси като шамар. Остана с набученото на клечка парче анаконда, загледан замислено в нощта.