Живот на заем ((Небето няма избраници))
- Автор: Ремарк Эрих Мария
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцеслав Константинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Живот на заем ((Небето няма избраници))». Краткое содержание книги:
— Решихте ли вече какво ще правите в Париж? — попита той.
— Там имам чичо. Той се разпорежда с парите ми. Досега ми изпращаше определена сума на месец. Сега ще му ги измъкна всичките. Ще се разиграе цяла трагедия. Той все още си мисли, че съм на четиринадесет години.
— А на колко сте всъщност?
— На двадесет и четири плюс осемдесет.
Клерфе се разсмя.
— Чудесна комбинация. Някога и аз бях на тридесет и шест плюс осемдесет… когато се върнах от войната.
— И какво стана после?
— После станах на четиридесет — каза Клерфе и включи на първа скорост. — Много тъжна история.
Колата изкачи стръмнината от гарата до шосето и започна да се спуска по дългия наклон. В този момент зад тях изрева друг мотор. Това бе червената спортна кола, преминала заедно с тях през тунела. Водачът и я бе скрил зад един навес и сега се бе развилнял с четирите си цилиндъра, сякаш бяха шестнадесет.
— Подобни типове не изчезват никога — каза Клерфе. — Иска да си устройва с нас състезание. Да му дадем ли урок? Или да не разрушаваме илюзията му, че има най-бързата кола на света?
— Нека днес не разрушаваме илюзиите на никого.
— Добре.
Клерфе спря „Джузепе“. Червената спортна кола отзад също спря и започна да дава сигнали. Имаше достатъчно място за задминаване, но човекът си искаше състезанието.
— Е, какво пък — каза Клерфе с въздишка и отново включи мотора, — щом като сам си търси белята!
Червената кола ги следваше по петите до Файдо, навявайки им досада. През цялото време се мъчеше да се изравни с тях.
— Сигурно ще се пребие някъде — каза Клерфе. — Последния път едва не изхвръкна от завоя. Да го пуснем напред.
Клерфе натисна спирачката, но трябваше веднага да даде газ.
— Ама че некадърник! Вместо да задмине, едва не се вряза в задницата! Еднакво е опасен и зад нас, и пред нас!
Клерфе отправи колата към десния банкет на шосето. От един навес с дъски долиташе мирис на дърво. Клерфе спря „Джузепе“ пред навеса. Този път червената кола не спря, а с рев профуча край тях. Човекът в нея презрително им махна с ръка и се изсмя.
Изведнъж стана съвсем тихо. Чуваше се само шумоленето на някакво поточе и тихото трополене на дъжда. „Ето щастието!“ — мислеше Лилиан. Чувствуваше, че никога няма да се изличи от съзнанието й тази минута на тишина, изпълнена с тъмно, влажно, плодоносно очакване… нощта, нежното ромолене на водата и мокрото блестящо шосе.
След четвърт час попаднаха в мъгла. Клерфе включи малките фарове. Караше съвсем бавно. След известно време можеха отново да различават банкета на шосето. За около стотина метра мъглата бе изметена от дъжда; след това отново попаднаха в облак, възлизащ от дола.
Клерфе рязко натисна спирачките. Тъкмо бяха излезли от мъглата. Пред тях, нагъната около километражния камък, провесила едно колело над пропастта, стоеше червената спортна кола. Край нея обикаляше мъжът, който я бе карал, здрав и невредим.
— Това се нарича щастие! — каза Клерфе.
— Щастие? — отвърна яростно мъжът. — А колата? Погледнете я! На всичко отгоре не е застрахована. Ами ръката ми?
— В най-лошия случай ръката ви е навехната. Нали можете да я движите? Човече, радвайте се, че въобще сте още жив.
Клерфе слезе и заразглежда останките от колата.
— Понякога , и километражните камъни служат за нещо.
— Вие, господине, сте виновен! — закрещя мъжът. — Вие ме принудихте да карам толкова бързо. Смятам ви отговорен за всичко! Ако ме бяхте пуснали да мина и ако не си бяхте устроили състезание с мене…
Лилиан се засмя.
— На какво се смее онази дама? — запита мъжът ядосано.
— Това не ви влиза в работата. Но понеже днес е сряда, ще ви обясня. Тази дама идва от друга планета и още не познава нашите обичаи тук на земята. Смее се, понеже ви вижда да се вайкате за колата си, вместо да се радвате, че още живеете. За Дамата това е направо непонятно. Аз, напротив, ви се възхищавам! Затова от най-близкото селище ще ви изпратя сервизна кола.
— Стойте! Така лесно няма да се отървете! Ако не ме бяхте предизвикали да се състезавам с вас, ако ме бяхте оставили да карам спокойно…