Дневникът на Бриджет Джоунс

11 ч. вечерта. Хммм. Даваща храна за мисли вечеря с Магда, която е мн. потисната във връзка с Джереми. Вечерта на автомобилната аларма и бурния скандал на моята улица била в резултат на подхвърляне от страна на Уони-Балони, че видяла Джереми в „Харбър Клъб“ с момиче, чието описание подозрително съвпадаше с външността на вещицата, с която го видях преди няколко седмици. След това Магда направо ме попита дали съм чула, или видяла нещо и аз й разправих за вещицата с костюма от „Уисълс“.

Оказва се, че Джереми си признал за наличието на флирт и че бил силно привлечен от това момиче. Но не били спали, твърдял той. На Магда обаче й е дошло до гуша.

— Отживей си, докато си сама. Бридж — каза тя. — Родиш ли веднъж деца, зарежеш ли работата си, изпадаш в невероятно уязвима позиция. Знам, че Джереми смята живота ми за безкраен празник, но всъщност той е тежък труд, свързан с целодневните грижи около бебе и едва проходило дете, който няма край. Когато вечер Джереми се прибере вкъщи, иска да вдигне крака, да бъде нахранен и както вече ми се струва, да мечтае за момичета с впити клинове в „Харбър Клъб“. Преди си имах хубава работа. Знам с положителност, че е много по-приятно да ходиш на работа, да се докарваш, да флиртуваш с колеги и да обядваш с приятни хора, отколкото да ходиш до проклетия супермаркет и да вземаш Хари от детските ясли. Но той живее с мрачната представа, че съм встрастена към „Харви Никълс“ [Скъп универсален магазин в Лондон. — Б. пр.] жена, която обядва, докато той с пот на челото печели пари.

Магда е толкова красива. Гледах я как безутешно върти в ръка чашата с шампанско и се чудех какъв ли е верният отговор за нас, момичетата. Чуждата кокошка е патица. Колко пъти само съм била смачкана, потисната, мислеща колко съм безполезна, как прекарвам всяка събота вечер мъртвопияна и хленчеща пред Джуд и Шарън или Том колко съм нещастна, че си нямам гадже, боря се да свържа двата края и всички ми се подиграват, че съм вкисната стара мома, докато Магда живее в голяма къща с осем вида макарони в буркани и по цял ден обикаля магазините. И все пак ей я на, съкрушена, нещастна и неуверена, твърдяща, че аз съм щастливка...