Красавицата и звярът
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Красавицата и звярът». Краткое содержание книги:
Хариет Поумрой има нужда от храбър и силен мъж, който да си пребори с шайка крадци, използващи любимата й пещера, за да трупат плячка…
Но когато вика на помощ Гидиън, виконт Сейнт Джъстин, тя не знае, че прилича на самия дявол…
Наричат го Звяра от Блекторн Хил заради белязаното му лице и тъмно минало. Но Хариет не се страхува от него. В мрачния му поглед тя открива нежност и страст, а и тайна болка…
Сграбчена в лапите на Звяра, тя трябва да намери начин да завладее сърцето му…
Гидиън не беше звяр. Той бе човек, жестоко наранен от живота и от собствената си участ, но не беше звяр. Хариет знаеше, че би заложила на това и живота, и репутацията си.
Късно през нощта Гидиън остави книгата, която се опитваше да чете в продължение на повече от час, и си наля чаша бренди. Опъна крака към огъня и се загледа в пламъците над ръба на чашата си.
Колкото по-бързо приключи тая история с крадците, толкова по-добре, каза си той. Положението започваше да става опасно. Знаеше го, макар че Хариет Поумрой още не можеше да го проумее. Ако имаше и капчица здрав разум, той веднага би напуснал това място.
Какво, по дяволите, си мислеше, че прави снощи, когато се бе понесъл с нея в ритъма на валса? Пределно ясно му бе, че хората ще започнат да говорят, особено щом той не си направи труда да покани на танц никоя от другите жени в залата.
Още една дъщеря на пастор танцува с Звяра от Блекторн Хол. Нима историята ще се повтори?
Нещо в Хариет определено го караше да се държи безразсъдно. Гидиън се бе опитал да си внуши, че тя е просто една досадна учена педантка, чиито чувства са запазени единствено за стари кости. Но знаеше, че това е лъжа.
В Хариет имаше достатъчно страст, за да задоволи всеки мъж. Дори и да не я бе усетил в целувката й онази сутрин в пещерата, тя личеше ясно в кристала на очите й предната вечер, когато бе в прегръдките му и танцуваха валс.
Той си бе тръгнал толкова скоро след това, защото знаеше, че остане ли, само ще даде повод за още повече клюки в селото. Хариет беше тази, която ще трябва да изтърпи всички намеци и клюки, след като той си тръгне. Тя можеше и да си мисли, че не е чак толкова страшно, но бе толкова наивна. Животът й можеше да се превърне в истински ад.
Гидиън топлеше с ръце брендито си. Щеше да е най-добре, ако скоро напусне околността, преди отново да бъде подтикнат към някоя ужасна постъпка.
Но знаеше, че една част от него се надява залавянето на крадците да се проточи колкото може по-дълго.
Той облегна глава на стола и се замисли за усещанията си, когато снощи бе държал Хариет в обятията си. Тя беше топла и мека и се бе отдала изцяло на валса с някакво възторжено желание. Без никаква свенливост тя се бе наслаждавала истински на този тъй порочен и чувствен танц. Гидиън знаеше, че би правила любов със същата сладостна всеотдайност.
В края на краищата тази дама беше почти на двадесет и пет години и определено бе много самонадеяна. Може би трябваше да престане да се прави на благороден и да остави Хариет да се тревожи за собствената си репутация.
Та кой бе той, че да й оспорва правото да си играе с огън?
Три нощи по-късно Хариет разбра, че въобще не може да заспи. Вече два часа се въртеше неспокойно в леглото си. Нещо я тревожеше, но тя не знаеше каква е причината за безпокойството й.
Най-сетне се отказа от опитите си да заспи и стана от леглото. Когато дръпна завесите на прозореца си, видя, че облаци закриват отчасти луната. Имаше отлив и се виждаше посребрената ивица пясък в подножието на скалите.
Видя и още нещо. Светлинката на някаква лампа.
Крадците се бяха върнали.
Обхвана я силно вълнение. Хариет отвори прозореца и се надвеси навън, за да вижда по-добре. Малко по-далеч проблесна още една светлинка, издавайки присъствието на втори крадец. Точно така, почти винаги крадците бяха двама, но понякога на брега се появяваше и трети човек.
Хариет потърси с поглед трета светлинка, но след известно време реши, че този път третият мъж сигурно не придружава останалите.
Чудеше се дали Добс, полицаят, вече е започнал да действа. Вероятно точно сега изпращаше сигнали на Гидиън. Опитвайки се да види какво става, Хариет едва не падна от прозореца.
Без съмнение това бе най-вълнуващото преживяване в живота й. Затова ужасно съжаляваше, че няма да може да наблюдава как Добс арестува злодеите.
Спомни си строгото предупреждение на Гидиън да стои далеч от пещерите. Естествено все така ще стане: мъжете ще преживяват нещата наистина, а тя, човекът, които бе забелязал какво става и бе предупредил другите за това, трябваше да виси на прозореца и от там да наблюдава събитията.
Хариет се надяваше, че ще забележи Гидиън, когато пристигне, за да се присъедини към господин Добс. Но накъсаната от облаците лунна светлина не й позволяваше да види кои знае колко от действията, които се развиваха на брега.
После й хрумна, че ще вижда много по-добре, ако застане на върха на пътеката, която води надолу към брега.