Гората [The Woods-bg]

— Можете ли да ми помогнете да науча истинската му самоличност?

Тя се замисля.

— Може би посредством телефонните му разговори?

— Проверихме апарата, който бе у него. Вашето обаждане е единствено.

— По-рано имаше друг номер.

— Помните ли го?

Тя кимва и ми го съобщава. Записвам го върху гърба на една от визитните си картички с помощта на малка писалка.

— Нещо друго?

— Не се сещам.

Вземам друга визитка и надрасквам номера на мобилния си телефон отзад.

— Ако се сетите за нещо, ще ме потърсите, нали?

— Разбира се.

Подавам й картончето. Тя ме гледа усмихната.

— Какво има?

— Не носите брачна халка, господин Коупланд.

— Не съм женен.

— Разведен или вдовец?

— Какво ви кара да мислите, че не мога да бъда заклет ерген?

Рая Сингх не си дава труд да отговори.

— Вдовец съм.

— Съжалявам.

— Благодаря ви.

— От колко време?

Ще ми се да й кажа, че изобщо не й влиза в работата, но не искам да си развалям отношенията с нея. Пък е и страхотно красива, да ме вземат дяволите дано!

— Вече шест години.

— Разбирам.

Гледа ме с тия нейни очи.

— Благодаря ви за отзивчивостта — казвам аз.

— Няма ли да ме поканите да излезем?

— Моля?

— Виждам, че ме намирате красива. Аз съм сама, вие също. Следователно защо не ме поканите да излезем?

— Нямам обичай да смесвам служебните дела с личните — отвръщам аз.

— Пристигнах в тази страна от Калкута. Били ли сте там?

Внезапната смяна на темата ме обърква за миг. Изговорът й също няма особена връзка със споменатия град, но в наши дни това не означава кой знае какво. Отвръщам, че не съм бил никога, но съм чувал за този град, разбира се.

— Каквото и да сте чули — казва тя, — имайте предвид, че е още по-лошо.

Аз пак мълча и се питам накъде ли бие.

— Аз имам планове за своя живот — продължава тя. — Първата част бе да се добера дотук. До Съединените щати.

— А втората?

— Хората тук са готови почти на всичко, за да си пробият път в живота. Някои залагат на конни състезания. Други мечтаят да станат например прочути спортисти. Трети се отдават на престъпност, продават телата си или се събличат за пари. Аз знам добре с какво разполагам. Красива съм. Освен това аз съм добър човек и съм се учила — тя търси подходящите думи — как да бъда добра за един мъж. Аз мога да даря някой мъж с нечувано щастие. Ще бъда покорна. Винаги ще бъда на негова страна. Ще повдигам духа му. Ще превърна нощите му в рай. Ще бъда негова когато поиска и както поиска. И ще го правя с радост.

Опа-ла-а-а.

Намираме се посред оживена улица, но Бога ми, настава такава тишина, че с положителност бих чул стъпките на мравка. Устата ми пресъхва.

— Маноло Сантяго — проговарям аз с далечен глас, — мислите ли, че той би могъл да се окаже този мъж?

— Отначалото мислех — отвръща тя. — Но не беше. Вие изглеждате приятен. Като човек, който би се отнасял добре с една жена. — Рая Сингх може би приближава едва забележимо. Не мога да бъда сигурен, но изведнъж тя ми изглежда някак близка. — Виждам, че имате неприятности. Не спите добре нощем. Така че откъде знаете, господин Коупланд?