![Гората [The Woods-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Гората [The Woods-bg]
- Автор: Кобен Харлан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Гората [The Woods-bg]». Краткое содержание книги:
Макар вниманието на Коуп като прокурор да е погълнато от делото на двама богати студенти-изнасилвачи, то рязко се измества в друга посока, когато една от жертвите от онова лято, чийто труп така и не е бил открит, внезапно се оказва току-що застрелян и така хвърля сянката на съмнението върху официалната версия за онова старо дело. Действията на Коуп през страшната нощ също попадат под лъча на прожектора, когато високопоставените бащи на изнасилвачите започват да изравят скелетите на миналото, за да го принудят да се откаже от съдебното преследване.
Флеър й се представя така, сякаш двамата са се срещнали току-що на коктейл. Той прави преглед на криминалното й досие. Държи се внимателно и твърдо. Арестува ли са я за проституция, нали така? Арестували са я заради наркотици, нали така? Предявявано й е обвинение в отмъкване на осемдесет и четири долара от клиент, нали така?
Аз не възразявам.
Това също е част от моята стратегия на пълно разкриване. Много от тези въпроси поставих и аз, но разпитът на Флеър има ефект. На този етап не я принуждава да обяснява елементи от показанията си. Подгрява обстановката чрез повтаряне на известни факти от полицейски протоколи.
След двайсетина минути Флеър се заема с работата по същество:
— Пушили сте марихуана, нали?
Шамик отговаря с да.
— Пушихте ли вечерта на изнасилването, за което претендирате?
— Не.
— Не ли? — Флеър полага длан върху гърдите си, сякаш този отговор го изненадва до дъното на душата. — Хм. А приехте ли някакъв алкохол?
— Кого да съм приела?
— Пихте ли нещо алкохолно? Бира или вино?
— Не.
— Нищичко?
— Нищичко.
— Хм. Ами нещо обикновено? Например газирано?
Понечвам да възразя, но моята стратегия препоръчва в този случай да я оставя да се справи сама, доколкото е по силите й.
— Пих малко пунш — казва тя.
— Пунш значи. И той е безалкохолен?
— Те така казаха.
— Кои те?
— Момчетата там.
— Кои по-точно?
Тя се поколебава.
— Джери.
— Джери Флин?
— Да.
— И кой друг?
— Ъ?
— Казахте „момчетата“. В множествено число. Значи, повече от един. Джери Флин ще го минем за един човек. Така че кой още ви каза, че пуншът който пиете — впрочем, колко чаши изпихте?
— Не знам.
— Повече от една ли?
— Предполагам.
— Моля ви да не се осланяте на предположения, госпожице Джонсън. Бихте ли казала точно: повече от една?
— Вероятно да.
— А повече от две?
— Не знам.
— А възможно ли е да са били повече от две?
— Да, може би.
— Тогава, може би повече от три?
— Не мисля.
— Но не сте сигурна.
Шамик свива рамене.
— Ще трябва да отговорите.
— Не мисля, че са били три. Може би две. Може би още по-малко.
— И единственият, който ви е казал, че пуншът е безалкохолен, е Джери Флин. Нали така?
— Така ми се струва.
— Преди малко оставихте впечатлението, че са били повече от един. Сега обаче казвате само един човек. Променяте ли показанията си?
Изправям се.
— Възразявам.
Флеър махва пренебрежително с ръка:
— Той е прав. Въпросът е маловажен. Да минем нататък. — Той се прокашля и опира ръка върху десния хълбок. — Приехте ли някакви наркотици същата вечер?
— Не.
— Нито дори дръпване от цигара с марихуана например?
Шамик клати глава, но си спомня, че трябва да говори. Навежда се към микрофона и произнася ясно:
— Не, не съм вземала нищо.
— Хм, добре. Кога за последен път сте вземали някакви хапчета?
Отново съм на крака.
— Възразявам. Думата може да означава всякакви хапчета — аспирин, витамини…
Флеър има доволен вид.
— Искате да кажете, че не всички присъстващи знаят какво имам предвид?
— Бих предпочел да се изразите с по-голяма прецизност.
— Госпожице Джонсън, имам предвид забранени от закона средства. Като например марихуана. Или кокаин. ЛСД или хероин. Нещо такова. Разбирате ли ме?
— Да, мисля, че ви разбирам.
— И така, кога за последен път сте вземала забранени вещества?
— Не си спомням.
— Заявихте, че през онази вечер не сте.
— Така е.
— А предната?
— Не съм.
— А по предната?
Шамик леко присвива очи и когато казва своето „не“, аз не съм убеден, че й вярвам.
— Нека опитам да се ориентирам във времето. Синът ви е на шестнайсет месеца, нали така?
— Да.
— Вземали ли сте забранени вещества след раждането?
Тя произнася едва чуто:
— Да.
— Ще ни кажете ли какви?
Отново съм на крака.
— Възразявам. Картината ни е ясна. Госпожица Джонсън е вземала забранени вещества в миналото. Никой не отрича това обстоятелство. То обаче не прави стореното от клиентите на господин Хикъри по-малко ужасяващо. Тогава какво значение има всичко това?
Съдията поглежда към Флеър.
— Господин Хикъри?
— Ние сме на мнение, че госпожица Джонсън е пристрастен потребител и поради това зависим от наркотика човек. Смятаме, че през онази вечер тя е била под въздействието на забранени препарати, което поставя под съмнение достоверността на нейните показания. Това е важно за журито.
— Госпожица Джонсън вече заяви, че не е вземала никакви наркотици онази вечер, нито ги е приемала — саркастично натъртвам на последната дума аз. — Нито пък алкохол.