![Гората [The Woods-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Гората [The Woods-bg]
- Автор: Кобен Харлан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Гората [The Woods-bg]». Краткое содержание книги:
Макар вниманието на Коуп като прокурор да е погълнато от делото на двама богати студенти-изнасилвачи, то рязко се измества в друга посока, когато една от жертвите от онова лято, чийто труп така и не е бил открит, внезапно се оказва току-що застрелян и така хвърля сянката на съмнението върху официалната версия за онова старо дело. Действията на Коуп през страшната нощ също попадат под лъча на прожектора, когато високопоставените бащи на изнасилвачите започват да изравят скелетите на миналото, за да го принудят да се откаже от съдебното преследване.
— Само толкова?
— Виж какво, не съм си извоювала длъжността главен разследващ със задника.
— Кой твърди това?
Тя се разсмива.
— Харесваш ми когато си весел, Хоуп.
— Не бързай да свикваш с това.
Затварям. Май не се държах както трябва. Или пък отговорът ми пасва на забележката й за „задника“? Да се омаловажават правилата на елементарна учтивост е опростенчески подход. Прекомерното им зачитане пък те превръща лесно в посмешище. Но от друга страна, много добре ми е известно какво се получава, когато му отпуснеш края в затворен служебен кръг. Започва да звучи застрашително и двусмислено.
Също като при онези уж прекалено дребнави правила за безопасност на децата в наши дни. Детето ви трябва да носи предпазен шлем, когато кара колело, независимо какво и къде. Ръбестите предмети на детските площадки трябва да се загъват в специални предпазни материи, а катерушките не бива да са прекалено високи и, ах да, детенцето не бива да се отдалечава на повече от две преки без придружител и, какво още, къде са предпазните очила и така нататък. Колко е лесно да се подиграеш с всичко това. Все се намира по някой многознайко да заяви „всички минахме някак без тия работи и оцеляхме“. Всъщност обаче мнозина не са оцелели.
Децата едно време се радваха на колосална свобода. Те не знаеха какво е да те дебне зло в тъмното. Мнозина ходеха на летни лагери с преспиване, а там правилата изобщо не бяха строги. Децата се оставяха да си бъдат деца. Някои от тези деца се измъкваха нощем в гората, за да не ги видят никога повече.
Люси Голд звъни в стаята на Силвия Потър. Не отговарят. Нищо чудно. Тя преглежда телефонния указател на комплекса, но той не съдържа номера на мобилни апарати. Люси си спомня, че Силвия носи пейджър, и праща кратко съобщение с молба да се обади. При първа възможност.
След по-малко от десет минути момичето звъни:
— Искала сте да ме чуете, професор Голд?
— Да, Люси, благодаря за обаждането. Ще можеш ли да се отбиеш в моя кабинет?
— Кога?
— Сега, ако е възможно.
Няколко секунди мълчание.
— Силвия?
— След малко започва часът ми по английска литература и трябва да изнеса заключителен реферат. Може ли да мина след това?
— Чудесно — отвръща Люси.
— Ще бъда при вас след около два часа.
— Ще те чакам.
Отново мълчание.
— Можете ли да ми кажете за какво става дума, професор Голд?
— Ще разбереш. Не се тревожи, Силвия. Ще се видим след часа.
— Здрасти.
Лорън Мюз. Отново съм в съда. След броени минути Флеър Хикъри ще започне кръстосания разпит.
— Здрасти — отвръщам аз.
— Изглеждаш ужасно.
— Много си прозорлива за детектив.
— За разпита ли се тревожиш?
— Естествено.
— Шамик ще се справи. Ти свърши чудесна работа.
Кимвам и правя опит да се настроя към правилата на играта. Мюз крачи редом.
— Имам лоши новини за онзи телефон, дето ми даде.
— Замълчавам.
— Еднодневка е.
Ще рече, купен от някого със зададен номер и определено количество минути за разговор. Името на собственика остава неизвестно.
— Не искам да знам кой го е купил, а с кого е говорено по него.
— Трудна работа — казва тя. — Направо невъзможна, ако се използват нормални пътища. Който и да е бил, купил го е от някоя нощна птица, като сам се е представил за подобна. Ще ми трябва известно време, за да изясня нещата, а и за да упражня тук-там известен натиск, та да ми дадат разпечатките.
Поклащам глава и влизам в залата.
— Още нещо — не спира тя. — Чувал ли си за НДКТ?
— Няма детективи като нас — отвръщам аз.
— Точно така, най-голямата частна детективска фирма в целия щат. Сингъл Шейкър, дамата, която наех за случая с момчетата от братството, е работила по-рано в нея. Разправят, че им е възложено да издирят компромати за тебе, без оглед на разходите.
Вече сме в предната част на залата. Връчвам й стара снимка на Джил Перес и казвам:
— Супер.
Тя я гледа.
— Какво?
— Фаръл Линч още ли работи при нас?
— Да.
— Помоли го да направи компютърно състаряване на това тук. Да прибави двайсет години, да му сложи брада и да обръсне главата.
Лорън Мюз се готви да отвори уста, но нещо в изражението на лицето ми я спира. Тя свива рамене и се разкарва. Сядам на мястото си. Влиза съдията Пиърс. Всички се надигаме. После Шамик Джонсън заема свидетелската банка.
Флеър Хикъри се изправя и внимателно закопчава сакото си. За последен път съм виждал костюм с подобен барутно-синкав цвят на една снимка от тържество през 1978 година. Той се усмихва към Шамик.
— Добър ден, госпожице Джонсън.
Шамик изглежда вдървена от ужас.
— Дубръден — успява да процеди тя.