![Гората [The Woods-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Гората [The Woods-bg]
- Автор: Кобен Харлан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Гората [The Woods-bg]». Краткое содержание книги:
Макар вниманието на Коуп като прокурор да е погълнато от делото на двама богати студенти-изнасилвачи, то рязко се измества в друга посока, когато една от жертвите от онова лято, чийто труп така и не е бил открит, внезапно се оказва току-що застрелян и така хвърля сянката на съмнението върху официалната версия за онова старо дело. Действията на Коуп през страшната нощ също попадат под лъча на прожектора, когато високопоставените бащи на изнасилвачите започват да изравят скелетите на миналото, за да го принудят да се откаже от съдебното преследване.
Сякаш прочел тези мисли, той ми отправя твърд поглед и казва:
— Обаждат ми се по телефона.
— Кои?
— Стари приятели.
— Пак чакам.
— От старата родина — продължава той.
— Не схващам смисъла.
— Задават ми въпроси.
— Саш?
— Да?
— По телефона изказа опасения, че може да ни подслушват. Тук не се ли притесняваш от същото?
— Не. Тук е напълно сигурно. Помещението се проверява всяка седмица.
— Великолепно. Защо тогава не се откажеш от шифъра и не заговориш в прав текст?
Той се усмихва. Това му харесва.
— Има едни хора. Американци. Шарят из Москва, пръскат пари наляво и надясно. Задават въпроси.
Кимвам наум.
— Какви въпроси?
— За баща ти.
— Що за въпроси?
— Помниш ли старите слухове?
— Майтапиш ли се?
Но не. Кирлива риза номер едно. Трябваше да се досетя.
Помня слуховете, разбира се. За малко да съсипят семейството ми.
Сестра ми и аз сме родени в наричания тогава Съветски съюз по време, наричано тогава Студена война. Баща ми е доктор по медицина, но му отнемат правата по обвинение в некомпетентност, скалъпено заради обстоятелството, че е евреин. Така е било в онези времена.
По същото време една реформистка синагога тук, в Съединените щати — в Скоуки, щат Илинойс, за да бъда по-точен — работи усилено по въпроса за съветските евреи. В средата на седемдесетте за еврейските храмове в САЩ извеждането на съветски евреи е нещо като почетна задача.
Ние имахме късмет. Измъкнаха ни.
Дълго време в САЩ ни представяха за герои. Баща ми произнасяше пламенни речи вечер след петъчната служба по повод тежката участ на съветските евреи. Децата носеха специални значки, за да изразят солидарност с нас. Набираха се средства по дарителски сметки. Но ето че около година след нашето пристигане баща ми се скарва за нещо с главния равин и мигом плъзват слухове за това, че той бил нарочно изпратен в САЩ, защото е от КГБ, че даже не бил евреин и цялата работа била постановка. Обвиненията са смехотворни и противоречиви, напълно безпочвени, а днес — вече двадесет и пет годишни.
Поклащам глава.
— Искат значи да докажат, че баща ми е работил за КГБ?
— Да.
Скапания Дженрът. Играта е ясна. Аз съм вече нещо като обществена фигура. Подобни обвинения, макар и в последна сметка доказано измислени, ще ми навредят Това трябва да ми е добре известно. Преди четвърт век моето семейство загуби почти всичко поради същата причина. Напуснахме Скоуки и се преместихме на изток, в Нюарк. Понесохме много сериозен удар.
Вдигам поглед към Саш.
— Ти каза по телефона, че си очаквал да се обадя.
— Ако не го бе сторил, аз щях да те потърся още днес.
— За да ме предупредиш ли?
— Именно.
— Значи — размишлявам гласно аз — те, изглежда, разполагат с нещо.
Грамадният мъж не отговаря. Наблюдавам лицето му. И ето че целият мой свят, всичко онова, в което вярвах през тези години, започва да се люлее.
— Наистина ли е бил от КГБ, Саш? — питам аз.
— Беше много отдавна — отвръща той.
— Това „да“ ли означава?
Саш се усмихва бавно.
— Ти нямаш представа как стояха нещата в онези времена.
— Пак те питам: това „да“ ли е?
— Не, Павел. Но баща ти… може би е трябвало да…
— Какво искаш да кажеш?
— Знаеш ли как стигнах аз до тази страна?
— Работеше в тяхната туристическа компания.
— За Съветския съюз, Павел. Там нямаше компании. Интурист се ръководеше от държавата. Всичко се ръководеше от държавата. Можеш ли да го разбереш?
— Мисля, че да.
— И когато съветските власти получат възможност да изпратят някого в Ню Йорк, да не мислиш, че ще изберат оня, който най-добре се справя с продажбата на екскурзии до Москва и Ленинград? Или ще допуснеш, че изпращат някого, който може да им бъде полезен по друг начин?
Сещам се за огромните му ръце. За нечовешката му сила.
— И ти ли си бил от КГБ?
— Бях полковник от армията. Не в КГБ. Но ми се струва, че спокойно можеш да ме наречеш — той показва кавички с пръсти — шпионин. Срещах се с американски официални лица. Опитвах да ги подкупя. Хората си мислят, че ние непрекъснато научаваме важни неща. Такива, които да променят баланса на силите в света. Това са глупости. Нищо особено не научавахме. Никога. А американците? Те пък не научаваха нищо за нас. Прехвърляхме си дреболии едни на други. Глупава игра.
— А баща ми?
— Съветските власти му позволиха да замине. Вашите еврейски приятели си мислят, че е станало заради натиска от тяхна страна. Моля те! Наистина ли една група евреи в някаква синагога смятат, че могат да окажат какъвто и да било натиск върху една власт, която не се отчита за действията си пред когото и да било? Направо е смешно, като си помисли човек.