![Гората [The Woods-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Гората [The Woods-bg]
- Автор: Кобен Харлан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Главусанов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Гората [The Woods-bg]». Краткое содержание книги:
Макар вниманието на Коуп като прокурор да е погълнато от делото на двама богати студенти-изнасилвачи, то рязко се измества в друга посока, когато една от жертвите от онова лято, чийто труп така и не е бил открит, внезапно се оказва току-що застрелян и така хвърля сянката на съмнението върху официалната версия за онова старо дело. Действията на Коуп през страшната нощ също попадат под лъча на прожектора, когато високопоставените бащи на изнасилвачите започват да изравят скелетите на миналото, за да го принудят да се откаже от съдебното преследване.
— Аз обаче — не мирясва Флеър — имам право да хвърля съмнение върху нейните спомени. Пуншът е бил с алкохол. Аз ще извикам тук господин Флин, който ще потвърди чрез показанията си, че свидетелката е знаела това, когато го е пила. И второ, искам да установя вън от всякакво съмнение, че тази жена е вземала наркотици дори когато е отглеждала невръстното си дете…
— Ваша чест! — почти крещя аз.
— Добре, достатъчно. — Съдията удря с чука. — Можем ли да продължим нататък, господин Хикъри?
— Да, ваша чест.
Сядам на мястото си. Възражението ми е глупаво. Създавам впечатление, че се мъча да попреча в процеса на установяване на истината и което е по-лошо, давам възможност на Флеър да пробута още някоя реплика в своя полза. Стратегията ми налага мълчание. Загубвам самодисциплина и трябва да си платя.
— Госпожице Джонсън, вие обвинявате тези момчета в това, че са ви изнасилили, нали така?
Скачам прав.
— Възразявам. Тя не е юрист и не познава правните квалификации. Тя разказа, какво й е сторено. Работа на съда е да определи неговото естество.
Флеър отново има доволен вид.
— Аз не очаквам от нея правна квалификация. Искам да проверя речника й.
— Защо, на лексикален тест ли ще я подложите?
— Ваша чест — започва Флеър, — мога ли да продължа с разпита на тази свидетелка?
— Защо не обясните каква цел преследвате, господин Хикъри?
— Добре, ще поставя въпроса иначе. Госпожице Джонсън, когато бъбрите с приятели, казвате ли им, че сте била изнасилена?
Тя се поколебава: — Аха.
— Аха, госпожице Джонсън. Кажете ми, познавате ли другиго, който съобщава за изнасилването си?
Пак съм аз:
— Възразявам. Каква е връзката?
— Допускам въпроса.
Флеър застава до Шамик.
— Можете да отговорите — казва й той, сякаш с желание да помогне.
— Да.
— Кого?
— Няколко от момичетата, с които работя.
— Колко на брой?
Тя вдига поглед, сякаш се мъчи да си спомни.
— Сещам се за две.
— Те стриптийзьорки ли са или проститутки?
— И двете.
— Всяка прави едното или…
— Не, и двете правят и двете.
— Разбирам. Тези престъпления кога са се случили, през работно или през свободното им време?
Отново ставам.
— Ваша чест, смятам че това е вече прекалено. Каква е връзката?
— Моят уважаван колега има право — заявява Флеър с широк жест в моя посока. — Когато е прав, прав е. Оттеглям въпроса.
Усмихва ми се. Сядам бавно и ненавиждам всяка секунда от случилото се.
— Госпожице Джонсън, познавате ли изнасилвачи?
Пак съм аз:
— Искате да кажете освен вашите клиенти ли?
Флеър ме поглежда мрачно, а след това се обръща към журито, сякаш иска да каже: „Е, не е ли това най-долна свинщина“. И е прав, тъкмо такава е.
Шамик от своя страна заявява:
— Не разбирам какво имате предвид.
— Няма значение, скъпа — отвръща Флеър, сякаш отговорът й само би досадил. — Ще се върна към това по-късно.
Не обичам когато Флеър прави такива обещания.
— По време на това претендирано нападение, моите клиенти, господата Дженрът и Маранц, носеха ли маски?
— Не.
— А някакви други средства за дегизиране?
— Не.
— Правеха ли опити да скрият лицата си?
— Не.
Флеър Хикъри клати глава, сякаш това е най-озадачаващото нещо, чуто от него през целия му живот.
— И според собствените ви показания, вие сте била сграбчена и замъкната в онази стая против вашата воля. Нали така?
— Да.
— Стаята на господин Дженрът и господин Маранц, нали така?
— Да.
— Те не ви нападнаха отвън в тъмното или на друго място, което не би могло да се свърже с тях, така ли?
— Да.
— Това е странно, не мислите ли?
Готов съм да възразя, но оставям нещата така.
— Значи според вашите показания, двама мъже ви изнасилват, без да носят маски или да прикрият по друг начин своята самоличност, всъщност те ви показват спокойно лицата си, правят това в собствената си стая при наличието поне на един свидетел, видял как ви вкарват в стаята. Така ли е?
Моля се, отговорът на Шамик да не бъде вял. И той не е.
— Точно така.
— Но поради някаква причина — Флеър отново има вид на най-объркания човек върху планетата — те използват измислени имена?
Няма отговор. Това е добре.
Флеър Хикъри продължава да клати глава, сякаш някой току-що му е казал, че две и две прави пет.
— Вашите нападатели използват имената Кал и Джим вместо собствените си, това ли заявявате пред журито, госпожице Джонсън?
— Точно това.
— Според вас има ли някакъв смисъл в цялата работа?
— Възразявам — обаждам се аз. — Нищо в целия този брутален случай не би могло да има смисъл за пострадалата.