Гората [The Woods-bg]

— Не мога да бъда сигурен.

— Обаче?

Лони поема дълбоко дъх и тя се надява, че се готви за решителната крачка.

— Знаеш ли нещо за проследяването на текстови съобщения?

— Не — отвръща Люси, като се оттегля зад бюрото си.

— Чувала си обаче всички тия бомбастични приказки за файлове, акаунти, ЕМТР, идентификации на съобщението и така нататък?

— Да кажем, че съм.

— В основни линии всички те са параметри на съобщението, които показват пътя, по който е стигнало до теб. Откъде тръгва, през къде минава, за да се придвижи от точка А до точка В. Също като пощенските печати едно време.

— Добре.

— Разбира се, съществуват начини да се изпрати анонимно съобщение. Но дори при това положение остават следи.

— Отлично, Лони, направо супер. — Той нещо запъва. — Следователно мога да допусна, че си се добрал до някои от тези следи в интересуващия ни случай, така ли?

— Да — отвръща сътрудникът, като вдига глава и съумява да се усмихне. — Повече няма да те питам защо искаш да узнаеш това име.

— Добре.

— Понеже те познавам много добре, Люси. Като повечето апетитни парчета, и ти не си цвете за мирисане. От друга страна обаче знам, че моралът ти е от стомана. И щом настояваш да измамиш доверието на цялата група, да предадеш всички студенти и мене с тях, да измениш на всичко, в което твърдо вярваш, значи съществува някаква много важна причина. Залагам си главата, че въпросът е на живот и смърт.

Люси не отговаря.

— Нали е така?

— Казвай, Лони.

— Съобщението е изпратено от библиотеката „Фрост“.

— Библиотеката — повтаря тя. — В нея трябва да има петдесетина компютъра.

— Горе-долу.

— Значи никога няма да научим кой е бил?

Лони кима неопределено.

— Знаем часа на изпращането. Шест и четирийсет и две следобед, онзи ден.

— Това помага ли ни с нещо?

— Студентите, които използват компютъра, се записват. Не за конкретен компютър — управата премахна тази практика преди години, — обаче, за да използват който и да било компютър, те си записват час. Така че аз отидох в библиотеката и проверих разписите. Съпоставих списъка на твоя клас с този на използвалите компютър между шест и седем следобед онзи ден.

Той млъква.

— И?

— Има само едно съвпадение.

— Кой е?

Лони отива до прозореца. Гледа надолу към правоъгълния двор.

— Ще ти помогна малко — казва той.

— Лони, наистина не съм в настроение за…

— Малко е мазна.

Люси застива.

— Силвия Потър?

Той остава с гръб към нея.

— Лони, да не искаш да кажеш, че онова нещо е написано от Силвия Потър?

— Именно — отвръща той. — Точно това искам да ти кажа.