Кървава музика [Blood Music - bg]
- Автор: Бир Грег
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кървава музика [Blood Music - bg]». Краткое содержание книги:
Хора — опитни зайчета.
Искало ли им се е — в онези трагични часове — никой да не е откривал радиацията?
„Фармек“ бе наел летище само за свои нужди на около два километра от изследователския център, който бе разположен далеч извън пределите на Висбаден. Тук естествено пристигаха видни учени и се експедираха или получаваха важни растителни или почвени образци, върху които работеха научни екипи от целия свят. Бернард направи кръг над гората и полетя край нея на около десет хиляди стъпки височина. Небето на изток вече се зазоряваше.
Той включи резервния радиопредавател на вълната на „Фармек“ и натисна два пъти бутона на микрофона за да задейства светлинната инсталация на пистата. Долу под него светнаха няколко реда жълтеникави точки и една издължена стрелка, сочеща посоката на вятъра. Бернард продължи да се снижава, като се ориентираше предимно по приборите и не след дълго колелата докоснаха с мек шум повърхността на бетонната писта.
Почти веднага съзря недалеч от сградата на летището масивен бял фургон и неколцина души, облечени в биозащитни скафандри. Веднага щом ги доближи те осветиха корпуса на самолета с ярък прожектор. Той махна с ръка зад стъклото на кабината и им даде знак да останат по местата си. Включи предавателя и каза: „Имал нужда от изолационен костюм. Оставете го на стотина метра от самолета. Откарайте фургона на още сто метра по-нататък“. Един от хората край камиона вдигна палец в знак, че са приели съобщението. Той изчезна отзад, не след дълго се появи с увиснал изолационен костюм и го отнесе на площадката. Междувременно останалите увеличиха разстоянието, което ги делеше от самолета.
Бернард изключи двигателите и остави да свети само осветлението в кабината и аварийното подаване на гориво. Взе личното си куфарче, прехвърли се в пасажерската кабина и намери тубата с дезинфектант, която бе оставил под една от седалките. Въздъхна уморено, постави си гумената филтрираща маска и прочете още веднъж инструкциите. После се върна отново в пилотската кабина и посипа с дезинфектант контролното табло, седалката, пода и тавана, докато всичко се покри с млечнозеления, силно задушлив разтвор. Пак се прехвърли в пасажерската кабина и продължи да полива методично всичко наоколо. Накрая отвъртя капачката и хвърли тубата на пода, като я преобърна с крак, така че разтворът да продължава да тече.
Потупа джоба на панталона си за да се увери, че сигналният пистолет е вътре, спусна се по стълбичката и заобиколи отдолу самолета.
Методично, стъпка по стъпка, той се зае да саботира собствения си самолет. Първо разкачи тръбите на хидравличната система, след това проби гумите и изпусна въздуха отвътре. Накрая с помощта на пожарната брадвичка разби предното стъкло и натроши таблото, след това се зае с трите двойни прозорчета на пасажерския отсек, като за целта се покатери на крилото.
Отново се върна в пилотската кабина, като се пързаляше по залетия от дезинфектант под и завъртя докрай ръчката за аварийно подаване на гориво. Долу под самолета започна да се образува стремително нарастваща локва от керосин. Бернард изскочи от самолета, вдигна куфарчето и се затича към мястото, където бяха оставили за него изолационния костюм.
До този момент нито персоналът на летището, нито изпратените от „Фармек“ техници бяха предприели каквито и да било опити да му попречат. Бернард извади пистолета и запалителните патрони от джоба си и ги остави на бетонната повърхност. След това се съблече гол и се напъха в херметизиращия се скафандър. Събра купа с дрехи и го отнесе при самолета. Върна се при куфарчето, извади отвътре паспорта си и го пъхна в един найлонов плик. След това вдигна пистолета.
Патронът се плъзна меко в задния отвор на цевта. Той се прицели внимателно — надявайки се траекторията да не е твърде извита — и стреля право в своята гордост и радост.
Горивото изригна в огнена гъба, която обхвана самолета. Озарен от ярките езици на пламъците Бернард се наведе, вдигна куфарчето и пое към очакващия го фургон.