Петстотинте милиона на Бегюм
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #18
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Далчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Петстотинте милиона на Бегюм». Краткое содержание книги:
Да изтича към рекичката, да се спусне по брега до непознатия савак, който щеше да го изведе вън от Щалщадт, да се гмурне в него без колебание — това беше за Марсел работа за няколко секунди.
Бързото течение го тласна тогава в една водна маса, седем-осем стъпки дълбока. Не беше нужно да се ориентира, защото течението го водеше като нишката на Ариадна. Той забеляза почти веднага, че е навлязъл в тесен канал, приличащ на черво, който прелялата река изпълваше цял.
„Колко ли е дълга тази тръба — запита се Марсел. — Цялата работа е там! Ако не я измина за четвърт час, въздухът ще се свърши и аз съм загубен!“
Марсел беше запазил цялото си хладнокръвие. От десет минути течението го влечеше така, когато той се сблъска с едно препятствие. Желязна решетка, закрепена на панти, затваряше канала. „Трябваше да очаквам това!“ — рече си просто Марсел. И без да губи нито секунда, извади от джоба си ножовката и започна да реже езичето досам гнездото на бравата.
След пет минути работа той все още не беше отсякъл езичето. Решетката оставаше все тъй затворена. Марсел вече дишаше с голяма мъка. Оределият в резервоара въздух идваше в недостатъчно количество. Ушите му бръмчеха, очите му кръвясаха, кръв нахлу в главата му, той се задушаваше и можеше да се сгромоляса всяка минута. Ала той упорствуваше, задържаше дишането си, за да изразходва колкото може по-малко кислород, който дробовете му не бяха способни да извлекат от тази среда!… Но езичето се държеше още, макар и дълбоко подрязано!
В този миг ножовката се изплъзна от ръцете му.
„Не може бог да иска да ме погуби!“ — помисли той. И разтърси с две ръце решетката с онази сила, която върховният инстинкт за самосъхранение дава.
Решетката се отвори. Езичето беше се счупило и течението отнесе злочестия Марсел, който почти задушен, вдишваше с мъка последните молекули въздух от резервоара!
На другия ден, когато хората на хер Шулце проникнаха в унищожената изцяло от пожара сграда, те не намериха нито между останките, нито в топлите купища пепел някаква следа от човешко същество. Беше несъмнено, че смелият работник е станал жертва на своята самоотверженост. Това не учуди хората, които го познаваха от работилниците на завода.
Скъпоценният модел не можа следователно да бъде спасен, но човекът, който знаеше тайните на Краля на стоманата, беше мъртъв.
„Бог ми е свидетел, че исках да го избавя от страдания, — рече си благодушно хер Шулце. — Във всеки случай спестих десетте хиляди долара!“
И това беше цялата надгробна реч над младия елзасец!
Десета глава
Една статия на немското списание „Унзере центури“
Месец преди разказаните събития едно списание с розова корица, озаглавено „Унзере центури“ (нашият век), обнародва следната статия за Франсвил, която впечатлителните хора от Германската империя поглъщаха жадно, може би защото разглеждаше този град изключително от материално гледище.
Ние занимахме вече нашите читатели с необикновеното явление, станало на западния бряг на Съединените щати. Великата американска република благодарение на големия размер имигранти всред населението си открай време е приучила света на редица изненади. Но последната и най-удивителна изненада е наистина градът, наречен Франсвил. За него не съществуваше дори идея преди пет години, а ето днес той процъфтява и е достигнал изведнъж най-висока степен на благоденствие.
Този чудесен град израсна като по магия върху благоуханния бряг на Тихия океан. Ние няма да издирваме дали, както разправят, първоначалният план и първата идея за това мероприятие принадлежат на един французин, доктор Саразен. Това е възможно, като се има предвид, че този лекар може да се похвали с далечното си родство с нашия бележит Крал на стоманата. Дори, казано пътем, добавят, че получаването на едно значително наследство, което се е падало по право на хер Шулце, не е без връзка с основаването на Франсвил. Навсякъде, където нещо добро се върши в света, можем да бъдем сигурни, че ще намерим германски корен; тази истина установяваме с гордост и в тоя случай. Но както и да е, ние дължим на читателите си точни и достоверни подробности върху това самоволно изникване на образцов град.
Нека читателите не търсят името му на картата. Дори големият атлас от триста седемдесет и осем тома in folio на нашия виден учен Тухтигман, дето са означени със строга точност всички храсти и групички дървета на стария и новия свят, дори този благороден паметник на географската наука и изкуството на изследователя не съдържа ни най-малка следа от Франсвил. На мястото, дето се издига сега новият град, се простираше до преди пет години пустинна степ. Това е тъкмо точката, която се намира на картата на 43°11′3″. северна ширина и 124°41′17″ дължина на запад по Гринуич. Той е разположен, както се вижда, на брега на Тихия океан, в подножието на втората верига на Столовите планини, получила наименование Планина на водопадите, на двадесет левги северно от Белия нос, щата Орегон, Северна Америка.