Петстотинте милиона на Бегюм
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #18
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Далчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Петстотинте милиона на Бегюм». Краткое содержание книги:
Потърсено е било и грижливо избрано най-изгодното местоположение сред голям брой други благоприятни местности. Между основанията, определили избора му, особено се изтъкват умереният му климат в Северното полукълбо, което е било винаги начело на човешката цивилизация; положението му сред Федеративната република и в един още нов щат, което му гарантира временно независимост и права, сходни с правата, които притежава в Европа княжество Монако, при условие да влезе след някоя и друга година във Федерацията; разположението му на Океана, който става от ден на ден главният път на земното кълбо; неравният терен, плодородната и във висша степен здравословна почва; близостта му до планинската верига, която спира едновременно северните, южните и източните ветрове, оставяйки на тихоокеанския бриз да опреснява въздуха на града; наличността на рекичка, чиято прясна, сладка, пивка вода, окислявана от постоянни прагове и от бързото си течение, достига съвсем чиста до морето; накрая естественото пристанище, което много лесно може да се уголеми с вълноломи и е образувано от дълъг, извит като кука нос.
Посочват се само някои второстепенни предимства: намиращите се наблизо мраморни и каменни кариери, залежи от каолин и дори следи от самородно злато. Всъщност тази подробност насмалко не е станала причина да бъде изоставена тази територия; основателите на града са се страхували, че треската за злато ще попречи на техните планове. Но за щастие късовете намерено злато са били малки и редки.
Изборът на землище, макар и направен след сериозни и задълбочени проучвания, бил извършен бързо, без да става нужда от специална експедиция. Науката за земното кълбо е сега доста напреднала, за да се добият, без човек да излезе от кабинета си, точни и подробни сведения и за най-отдалечени области.
След като този въпрос бил разрешен, двама комисари от организационния комитет се качили в Ливърпул на първия заминаващ параход, пристигнали за единадесет дни в Ню Йорк, а след седем дни в Сан Франциско, дето наели един кораб, който за десет часа ги свалил на означеното място.
Да се разберат със законодателната власт в Орегон, да получат концесия върху земята от морския бряг до Каскейд Маунтс, на ширина четири левги, да обезщетят с няколко хиляди долара половин дузината плантатори с действителни или мними права върху тези земи — всичко това не отнело повече от месец.
През януари 1872 година землището било вече установено, измерено, жалонирано, изследвано и една армия от двайсет хиляди китайски кули под ръководството на петстотин европейски надзиратели и инженери се заловила за работа. Разлепени из целия Калифорнийски щат афиши, един вагон, прикачен към бързия влак, който тръгва всяка сутрин от Сан Франциско, за да премине американския континент, и всекидневна реклама в двайсет и трите вестника на този град били достатъчни да осигурят набирането на работници. Дори не станало нужда от разгласа на едро, с гигантски букви, издълбани по чукарите на Столовите планини, която една компания дошла да предложи на намалени цени. Трябва да кажем също, че напливът от китайски кули предизвиквал в този момент тежък смут в работническите заплати. Много щати, за да запазят средствата за съществуване на своите собствени жители и да избягнат кървави сблъсквания, трябвало да прибягнат до масовото пропъждане на тези нещастници. Основаването на Франсвил дошло тъкмо навреме, за да попречи да загинат. Тяхната надница била фиксирана на един долар дневно, платим след свършване на работата, и на продоволствие в натура, разпределяно от общинското управление. Така били избягнати безредието и безсрамните сделки, които безчестят твърде често тези големи преселвания. Резултатът от работите се влагал всяка седмица в присъствието на пратеници в Голямата банка на Сан Франциско и всеки кули трябвало да се задължи, ако го изтегли, да не се връща вече. Необходима предпазна мярка, за да се освободят от жълтото население, което щяло непременно да промени по доста досаден начин типа и духа на новия град. И тъй като основателите си запазили правото да дават или да отказват позволение за местожителство, приложението на мярката било относително лесно.