Петстотинте милиона на Бегюм
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #18
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Далчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Петстотинте милиона на Бегюм». Краткое содержание книги:
Двайсет-трийсет болни най-много да се намерят — всеки в отделна стая — събрани в тези леки бараки, направени от чам, които изгарят редовно всяка година, за да ги подновят. Тези лазарети, изработвани от готови части по специален модел, имат впрочем това предимство, че могат да се пренасят по желание на едно или друго място от града според нуждите и да бъдат умножавани, колкото е необходимо.
Едно остроумно нововъведение, свързано с тази служба, е екипът от изпитани болногледачки, обучени специално за тази професия и държани от централното управление на разположение на обществото. Тези жени, избрани умело, са най-ценните и най-предани помощници на лекарите. Те насаждат в семействата практични познания, които са тъй необходими и липсват тъй често в момент на опасност, и имат за своя задача да не дават на болестта да се разпространява, а в същото време лекуват болния.
Ние няма да свършим, ако поискаме да изброим всички хигиенни усъвършенствувания, които основателите на града са въвели. Всеки гражданин получава при пристигането си малка брошура, дето най-важните принципи на един уреден според науката живот са изложени на прост и ясен език.
Той вижда там, че съвършеното равновесие на всички функции е една от необходимостите на здравето; че трудът и почивката са еднакво потребни на органите му; че умората е необходима на мозъка му, както и на мускулите му; че девет десети от болестите се дължат на зараза, предадена чрез въздуха и храната. Той не би могъл следователно да огради жилището и личността си с много санитарни „карантини“. Да избягва употребата на възбуждащи отрови, да спазва упражненията за тялото, да изпълнява съзнателно всеки ден служебните задачи, да пие чиста пивка вода, да се храни със здрави и просто приготвени меса и зеленчуци, да спи редовно седем-осем часа нощем — такава е азбуката на здравеопазването.
Тръгнали от първите принципи, положени от основателите, ние неусетно стигнахме до въпроса за този единствен град като град съвършен. И наистина, щом първите къщи били построени вече, другите излезли от земята като по магия. Човек трябва да посети Фар Уест, за да си даде сметка за този разцвет на един град. Още пусто през месец януари 1872 година, избраното землище брои вече шест хиляди къщи в 1873. Той ще притежава девет хиляди къщи и всичките си обществени сгради напълно в 1884.
Трябва да се каже, че спекулацията е имала дял в този нечуван успех. Построени в голям мащаб на безкрайните и евтини първоначално терени, къщите са били давани на твърде скромни цени и наемани при скромни условия. Отсъствието на какъвто и да е данък, политическата независимост на тази изолирана малка територия, очарованието от новото, благият климат са допринесли за привличането на емигранти. В сегашния момент Франсвил брои близо сто хиляди жители.
Това, което е по-важно и може да ни интересува, е, че здравословният опит е изключителен. Докато годишната смъртност в най-облагодетелствуваните градове на стара Европа и на Новия свят не е слизала никога чувствително под три на сто, във Франсвил процентът през тези пет години е едно и половина. При това тази цифра е увеличена от малката епидемия от маларична треска, която засегна първата група. Процентът от последната година, взет отделно, е само едно и четвърт. Едно още по-важно обстоятелство: с няколко изключения всички актуално зарегистрирани смъртни случаи се дължат на специални заболявания, а по-голямата част са наследствени. Случайните заболявания са били безкрайно по-редки, по-ограничени и по-безопасни, отколкото в кое да е друго място. Колкото до епидемиите, такива не е имало.
Развитието на този опит ще е интересно да се наблюдава. Любопитно ще е да се установи дали влиянието на един толкова научен режим върху продължителността на живота на едно поколение, с още по-голямо основание на няколко поколения, не би могло да намали наследствените болестни предразположения.
„Няма да бъде сигурно дръзко да се надяваме на това — писа един от основателите на това странно населено място — и в този случай колко голям ще бъде резултатът! Хората, доживели до деветдесет или сто години, ще умират вече само от старост, както повечето животни, както растенията!“