Петстотинте милиона на Бегюм
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #18
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Далчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Петстотинте милиона на Бегюм». Краткое содержание книги:
Първото голямо мероприятие било създаването на един железопътен възел, който свързвал землището на новия град с пътя на Пасифик Рейлроуд и свършвал в град Сакраменто. Погрижили се да избягнат всички промени на почвата и дълбоките ровове, които биха упражнили лошо влияние върху здравословните условия. Тези работи и работите около изграждането на пристанището били силно ускорени. От месец април първият директен влак от Ню Йорк откарал на гара Франсвил членовете на комитета, дотогава останали в Европа.
През този промеждутък от време общите планове на града, подробностите около жилищата и обществените паметници били установени.
Не липсвали материали: още от първите известия за плана американската промишленост побързала да наводни пероните и кейовете на Франсвил с всички възможни елементи за строеж. Основателите имали затруднения само в избора. Те решили, че дяланият камък ще бъде запазен за националните сгради и за общата украса, а къщите ще бъдат изградени от тухли. Не, разбира се, от тези тухли, излени в калъпи с повече или по-малко изпечена глина, но от леки, съвсем равномерни по форма, тежест и плътност тухли, с редица пробити надлъж и цилиндрични паралелни дупки. Тези дупки, наредени една до друга, трябва да образуват в дебелината на всички стени открити в двата им края тръби и да позволяват по този начин на въздуха да циркулира свободно във външната обвивка на къщите, както и във вътрешните преградки3. Такова разположение има и това ценно предимство, че приглушава звуковете и прави всеки апартамент напълно независим.
Комитетът не смятал прочее да наложи на строителите един тип къщи. Той е бил по-скоро противник на това уморително и блудкаво еднообразие и се е задоволил да определи известен брой твърди правила, на които архитектите се задължавали да се подчиняват:
1. Всяка къща ще бъде изолирана в един землен парцел, насаден с дървета, с трева и цветя. Тя ще принадлежи само на едно семейство.
2. Никоя къща няма да има повече от два етажа; въздухът и светлината не бива да бъдат присвоени от едни в ущърб на други.
3. Фасадите на всички къщи ще бъдат десет метра навътре от улицата, от която ще бъдат отделени с високи колкото човешки бой огради. Промеждутъкът между оградата и фасадата ще се заема от цветни лехи.
4. Стените да бъдат от кухи, надупчени тухли, съобразно с модела. На архитектите е оставена пълна свобода в украсата.
5. Покривите ще бъдат терасовидни, леко наклонени на четирите страни, покрити с асфалт, оградени с доста високи балкони за предотвратяване на всякакви произшествия и грижливо канализирани, за да изтича веднага дъждовната вода.
6. Всички къщи ще се строят върху един основен свод, открит от всички страни, който ще образува под жилището подземие за проветряване и в същото време хангар. Водостоците и олуците ще бъдат на открито, свързани с централния стълб на свода по такъв начин, че лесно да се проверява тяхното състояние и при пожар да се има на разположение веднага необходимата вода. Площадката на този хангар, пет-шест сантиметра над нивото на улицата, ще бъде покрита с чист пясък. Тя ще се съобщава чрез една врата и една специална стълба пряко с кухните или кухненските помещения и всички домашни работи ще могат да се извършват там, без да се дразни окото и обонянието.
7. Кухните и кухненските помещения ще бъдат, обратно на досегашната практика, поставени в горния етаж и свързани с терасата, която ще стане по този начин техен широк придатък на чист въздух. Един подемник, движен с механична сила, който, както изкуствената светлина и водата, ще бъде доставян с намалени цени на разположението на жителите, ще позволи да се превозват лесно всякакви товари на този етаж.
8. Планът на жилищата е предоставен на индивидуалната прищявка. Но два опасни причинители за болест, истински гнезда на зарази и лаборатории на отрови, са безмилостно забранени: килимите и тапетите. Паркетите, изработени художествено от късове скъпо дърво, подредени като мозайка от сръчни дърводелци, биха се изгубили, ако се скрият под съмнителни с чистотата си вълнени тъкани. Що се отнася до стените, облечени с полирани тухли, те представят на очите блясъка и разнообразието на вътрешните жилища в Помпей, с разкош от бои и трайност, които тапетът, отрупан с хиляди тънки отрови, никога не е могъл да достигне. Те се измиват, както се измиват прозорците и стъклата, както се изтриват паркетите и потоните. Нито един болестен зародиш не може да се завре в тях.
3
Тези предписания, както и общата идея за благоустроение, са заимствувани от доктор Бенджамин Уорд Ричардсън, учен, член на Кралското общество в Лондон. Б.а.