Принц на Хаоса [bg]

— Предполагам, че на всяка майка е присъщо да се опитва да уреди синовете си в живота, но за съжаление ти си ми намислила работа, за която ми липсват не само способности, наклонности и опит, но и каквото и да е желание.

Тя сплете пръсти и ме погледна над тях.

— Много по-способен си, отколкото си мислиш, а твоето желание в случая няма никакво значение.

— Като заинтересована страна бих поспорил с теб.

— Дори ако това е единственият начин да защитиш приятелите и близките си, както тук, така и в Амбър?

Отпих още една глътка от виното.

— Да ги защитя? От какво?

— Лабиринтът се кани да преобрази междинните области на Сенките според собствените си разбирания. Освен това, вероятно вече е достатъчно силен, за да го постигне.

— Нали ставаше въпрос за Амбър и Хаос, в не за Сенките.

— Логрус ще трабва да се опълчи срещу това нашествие. И тъй като най-вероятно ще загуби директния двубой, той ще се опита да вербува свои агенти, с които да удари Амбър. Естествено най-ефективните агенти ще се окажат избраниците на Хаос…

— Това е лудост! — възкликнах. — Трябва да има и друг изход.

— Вероятно — каза тя. — Приеми трона и ти ще си този, който ще дава заповедите.

— Но аз не знам достатъчно.

— Ще получиш сведения за всичко необходимо.

— А останалите претенденти?

— Те не са твоя грижа.

— Аз пък си мисля, че начинът, по който ще се добера до короната, ме засяга пряко все едно дали ще съм задължен на теб, или на Мандор с повече убийства.

— Прав си. Тъй като и двамата сме от рода Сауал, подобна равносметка ще е напълно безсмислена.

— Искаш да кажеш, че и ти си се включила в играта?

— Очевидно имаме известни различия — каза майка ми, — затова не смятам повече да обсъждам подбора на средства.

Въздъхнах и пак пийнах от виното. Бурята над мрачните води се бе разразила с още по-голяма сила. Ако онзи стражи светъл кръг под повърхността им беше наистина Дяволският Чекрък, аз пък бях любопитен да разбера какво ли е намислил. Мълниите се превърнаха в постоянен декор, а гръмотевиците — в музикален фон на разговора ни.

— Какво имаше предвид, когато спомена за времената, в които трябвало да бъда необичайно опитен и сведущ?

— Имах предвид настоящия момент и непосредственото бъдеще — отговори тя. — И сблъсъка, който се задава.

— Не — уточних аз, — по-скоро ме интересува определението „необичайно сведущ“. В какъв смисъл?

Трябва да беше от някоя мълния, защото никога преди не я бях виждал да се изчервява.

— В теб се пресичат две велики кръвни линии — заяви Дара. — На практика твоят баща беше крал на Амбър — за кратко, между управлението на Оберон и това на Ерик.