Принц на Хаоса [bg]

— Добре де, Мандор го изтърва несъзнателно. После ме помоли да не казвам на никого.

— С други думи — каза Дара, — е очаквал да ми го кажеш. Защо винаги постъпва така? Направо му се чудя. Адски е потаен.

— Може наистина да му се е изплъзнало.

— На Мандор нищо нему се изплъзва. Не го настройвай срещу себе си, синко. За нищо на света.

— За един и същ човек ли говорим?

Дара щракна с пръсти.

— Разбира се. Ти го познаваш единствено от детските си години. После те нямаше доста време. Оттогава си го виждал само няколко пъти. Да, той е потаен, затворен и опасен.

— Винаги сме се разбирали добре.

— Има си хас! Той не се кара с никого, ако няма сериозна причина.

Вдигнах рамене и продължих да се храня.

— Предполагам, че и той се е изказал приблизително по същия начин за мен — каза тя след малко.

— Не си спомням такова нещо.

— А да се е опитвал напоследък да ти дава уроци по благоразумие?

— Не. Смятам обаче наистина да се погрижа за благоразумието си.

— Сигурно си изкарал нелоша школа в Амбър.

— И да е така, още не съм забелязал ефекта.

— Добре де, добре. Ако не желаеш да те питам, можеш просто да ми го кажеш.

— Не е точно така.

— Тогава кажи ми какво искаха от теб Логрус и Лабиринтът?

— Нали ти казах — да взема нечия страна.

— Толкова ли ти е трудно да прецениш кого предпочиташ?

— Трудно ми е да преценя кого не предпочитам.

— Заради това, че — както каза — са те „разигравали“ в битката си за надмощие, така ли?

— Именно.

Тя се засмя.

— Боговете не са по-добри от нас, но това показва, че поне не са по-лоши. Осланяй се на човешкия морал при липса на по-добър. Ако и това се окаже недостатъчно, за да направиш своя избор, припомни си другата неоспорима истина — че си син на Хаос.

— И на Амбър — уточних аз.

— Но си израсъл тук.

— И съм живял в Амбър. И на двете места имам немалко роднини.

— Наистина ли ти е толкова трудно?

— Не бих усложнявал излишно нещата, ако не беше.

— В такъв случай — каза тя, — обърни нещата наопаки.

— Какво искаш да кажеш?

— Не се питай към кой от двата Знака изпитваш по-топли чувства, а кой от тях би могъл да ти даде повече.

Отпих от прекрасния зелен чай. Бурята се приближаваше. Нов плясък в залива.

— Добре — казах. — Кажи ми ти.

Тя се наведе напред, усмихна се и очите й потъмняха. Винаги е контролирала безпогрешно лицето и тялото си, променяйки ги така, че да съответстват на настроението й. Не става въпрос за коренно различна форма. Просто тя предпочита понякога да прилича малко повече на момиче, а друг път — на зряла, привлекателна жена. Обикновено избира златната среда. Но този път в чертите й се появи някакъв намек за безвремие и аз изведнъж осъзнах, че никога не съм бил наясно с истинската й възраст. Гледах как над лицето й се спуска булото на някаква древна сила.