Принц на Хаоса [bg]

— Увий се около лявата ми китка — нарединг аз.

Дара впери поглед в него, докато той заемаше обичайното място на Фракир, Междувременно последната мълния не се разтвори във въздуха, а увисна над бреговата ивица като цвъртящо вретено. После вретеното се сви и се превърна в сфера, която се поколеба за миг-два увреди да се насочи към нас. Докато се приближаваше, структурата й продължи да се променя.

Когато се озова на ръба на масата, сферата вече се бе преобразила в пулсиращия Знак на Логрус.

— Принцесо Дара, принц Мерилин — произнесе ужасяващият глас, който вече бях чул в деня на сблъсъка в Амбър — Не искам да нарушавам обяда ви, но нещото, което сте приютили, ме принуждава да го сторя. — Едно от назъбените разклонения на видението посочи към китката ми.

— Той блокира способността ми да пътувам през Сенките — обади се Чък.

— Дайте ми го!

— Защо? — попитах аз.

— Това нещо премина по Логрус — прогърмя отново гласът. Височината и силата му варираха най-безразборно.

Хрумна ми, че бих могъл да му се възпротивя, особено след като и Дара бе потвърдила, че съм толкова ценен за него.

— На практика всеки би могъл да опита късмета си с Логрус — отвърнах му аз.

— Аз определям правилата, Мерлин, а твоят Дяволски Чекрък не ми се пречка за пръв път. Предай ми го.

— Не — казах аз и мигом се свързах с Колелцето, за да открия сила, която би могла да ме прехвърли незабавно в област, контролирана от Лабиринта. — Няма да се откажа толкова лесно от творението си.

В този миг Дара скочи, направи няколко крачки и застана между мен и видението.

— Остави — каза тя. — Предстоят ни твърде важни дела, за да си губим времето е една играчка. Пратих съобщение на братовчедите си от рода Хендрейк за невестата на Хаоса. Ако искаш този план да успее, предлагам да им помогнеш.

— Не съм забравил твоя план за принц Бранд и лейди Джасра, която трябваше да го оплете. Тогава твърдеше, че не можем да се провалим.

— Аз те приближих до силата, която желаеш, повече от всички.

— Не мога да го отрека — призна видението.

— Освен това приносителката на Окото е по-безопасна от Джасра.

Знакът се плъзна над нея — малко слънце под кристалния купол на пещерата.

— Мерлин, ще поемеш ли трона, за да ми служиш, когато мигът настъпи?

— Ще направя нужното, за да възстановя баланса между Силите — отвърнах аз.

— Не те попитах за това! Ще поемеш ли трона при условията, които съм определил?

— Ако това ще оправи нещата — да.

— Радвам се да го чуя. Задръж си играчката.

Дара отстъпи встрани, видението премина край нея и избледня.

— Питай го за Люк, за Коруин и за новия Лабиринт — бяха последните му думи.

Тя се обърна н се втренчи в мен.

— Налей ми чаша вино.

Налях й. Майка ми я вдигна и отпи една глътка.

— Е, кажи ми сега за Люк, за Коруин и за новия Лабиринт.

— Първо ти ми кажи за Джасра и Бранд.

— Не, този път ти ще бъдеш първи.