Принц на Хаоса [bg]

— Идеята ми ясна. Какво стана после?

— Избягахме — отвърнах аз. — После се върнах тук.

— А защо Логрус спомена новия Лабиринт?

— Духът на баща ми явно е създаден от него, а не от Лабиринта в Амбър.

Дара се надигна на стола си, очите й внезапно се разшириха.

— Откъде си толкова сигурен?

— Той ми го каза.

Тя се загледа някъде отвъд мен, после погледът й се спря върху спокойното вече море.

— Значи третата сила се кани да се намеси в играта — каза тя замислено. — Доста впечатляващ и едновременно с това тревожен факт. Проклет да е онзи, който го създаде!

— Ти наистина го мразиш, нали? — попитах аз.

Очите й отново се спряха на моята скромна персона.

— Забрави за това! — заповяда ми тя. — Той спомена ли ти нещо за съюзниците на новия Лабиринт, за неговите планове? Фактът, че духът му е бил изпратен, за да защити Люк, може да се тълкува и като сътрудничество със стария Лабиринт. От друга страна, целта му може да е била да те предпази — защото го е създал не друг, а баща ти, или пък защото ти се вписваш по някакъв начин в плановете му. Какво ти каза Коруин?

— Че иска да ме отведе от онова опасно място.

Дара кимна.

— И очевидно е успял да го направи. Каза ли ти още нещо? Случи ли се нещо друго, което би могло да се окаже важно?

— Попита ме за теб.

— Наистина ли? И само толкова?

— Нямаше някакво специално послание, ако това имаш предвид.

— Разбирам.

Майка ми погледна встрани и известно време не пророни нито дума. После попита:

— Тези духове не просъществуват дълго, нали?

— Не.

— Хваща ме яд само като си помисля, че след всичко той все още може да играе някаква роля.

— Той е жив, нали, майко? И ти знаеш къде е.

— Аз не съм негов пазач, Мерлин.

— Мисля, че си.

— Невъзпитано е да ми противоречиш по този начин.

— Но се налага — възразях аз. — Срещнах се с неговия образ, който още не бе дошъл в Хаос. Баща ми определено е искал да е тук с останалите при сключването на договора. Но всъщност е искал много повече нещо друго — да се срещне с теб. Съзнанието му е било обладано от толкова много въпроси без отговори — откъде си дошла, защо си избрала именно него, защо сте се разделили по този начин…

— Достатъчно! — извика тя. — Забрави за това!

Не й обърнах внимание.

— Освен това знам, че той е бил тук, в Хаос. Видели са го тук. Не може да не те е открил. Какво се случи след това? Как отговори ти на въпросите му?

Дара се изправи, впери гневен поглед в мен и заяви:

— Чашата преля, Мерлин. Очевидно с теб не може да се води цивилизован разговор.

— Той твой затворник ли е, майко? Нима си го затворила някъде далеч оттук, където няма да може да те притеснява и да пречи на плановете ти?

Майка ми отстъпи от масата толкова бързо, че едва не се спъна, и възкликна:

— Отвратително дете? И ти си същият като него! Защо трябва да си приличате толкова много?

— Ти се боиш от него, нали? — продължих аз, осъзнал неочаквано, че може би именно това е верният отговор. — Боиш се да убиеш един принц на Амбър, дори когато зад теб стои самият Логрус. Заключила си го някъде, за да не се появи и да не направи на пух и прах последните ти кроежи. Страхувала си се и от онова, което е трябвало да направиш с него, за да го обезоръжиш.