Създания от светлина и мрак [bg]

ЗА ДА НЕ БЪДЕ НИКОГА ВЕЧЕ

Озирис държи в ръката си череп, натиска една пластина от едната му страна и се обръща към него с думите:

— Някога смъртна, ти дойде, за да обитаваш завинаги Дома на живота. Някога красавица, блестящ цвят като корона на върха на гръбначния ти стълб, ти излиня и се сви. Някога прекрасна реалност, ти се превърна в това нещо.

— А кой — пита черепът, — е виновник за всичко? Не е ли Господарят на Дома на живота, който не ще ме остави да узная покоя?

Озирис отговаря с думите:

— Освен това трябва да ти кажа, че те ползвам за преспапие.

— Ако някога действително си ме обичал, разбий ме и ме остави да умра! Недей продължава да поддържаш отломък от тази, която някога те обичаше.

— Но, уважаема лейди, някой ден мога да те въплътя, за да почувствам отново твоите милувки.

— Самата мисъл ме отвращава.

— Също и мен. Но някой ден би могла да ми хареса.

— Наистина ли измъчваш всички, които не ти харесват?

— Не, черупко на смъртта, никога не го мисли! Вярно е, че Ангелът от Деветнайсетия Дом, който направи опит да ме убие, сега продължава да живее само като бившата си нервна система, втъкана в нишките на килима, върху който съм застанал; вярно е и, че други от моите врагове съществуват като елементарни форми на живот на различни места от моя Дом, като огнища, хладилни камери и пепелници. Но недей мисли, че съм отмъстителен. Никога. Аз, Господарят на живота, считам за свое задължение да отдам заслуженото на всички неща, заплашвали живота.

— Господарю, аз не съм те заплашвала.

— Ти застраши спокойствието на моите мисли.

— И само защото приличах на твоята съпруга, лейди Изис, така ли?

— Замълчи!

— Така е! Приличах на Царицата на блудниците, която беше твоя невеста. Именно по тази причина ти ме пожела и искаше моето унищожение…

Думите на черепа секват отведнъж, тъй като Озирис го удря в стената.

Той се разпада на части и по килима се пръсват химикали и миниатюрни схеми, а в това време Озирис с груби ругатни се хвърля към поредицата от превключватели на бюрото си, натиска ги един след друг, така че се разнасят множество гласове, един от които надвиква останалите по високоговорителя, окачен високо на стената:

— О, мъдри череп, как изигра този най-неприятен тип от боговете!

След проверка на таблото, която показва, че тези думи са изречени от килима, Озириз отива в средата на стаята и почва да подскача нагоре-надолу.