Създания от светлина и мрак [bg]

Когато Врамин и Мадрак пристигат тук, току-що минали през вратата от Блис, те оставят нещата си върху старинната маса, изработена от цял къс странна розова материя, неподвластна на времето.

Тук е мястото, където духовете на Сет и на чудовищата, с които той се сражава, вилнеят в неунищожимата памет на сривания и отново въздиган Марашек — най-старият град отвеки и завинаги.

Врамин подменя лявата ръка и десния крак на Генерала, после завърта главата му, за да може да гледа отново напред, а след това регулира врата така, че да държи главата му на място.

— Как е другият? — пита той. Мадрак сваля десния клепач на Уаким и пуска китката му.

— Шок, предполагам. Случвало ли се е досега някой да бъде изтеглян от центъра на фугов бой?

— Не, доколкото знам. Без съмнение открихме нов синдром, който бих нарекъл „фугова умора“ или „темпорален шок“. Все още има възможност да сложат имената ни в учебниците.

— Какво предлагаш да правим с тях? Можеш ли да ги съживиш?

— По всяка вероятност. Но ще започнат отново и сигурно ще продължават до пълното разрушаване и на този свят.

— Няма какво толкова да се разрушава. Бихме могли да пуснем билети, а после двамата да се развихрят. Можем да гушнем прилична сума.

— О, циничен продавачо на индулгенции! Как може духовно лице да сътвори подобен план!

— А, не така! Научих го на Блис, ако си спомняш.

— Вярно. Където най-голям „шлагер“ стана фактът, че някога всичко свършва. Мисля си, в този случай сигурно ще бъде по-разумно да ги захвърлим в различни светове и да ги оставим на собствените им умения.