Създания от светлина и мрак [bg]

— Амин! И тишина, моля! — избоботва Тайфон. — Чух нещо като мучене откъм лявата ни страна.

Тайфон се плъзва напред, невидим на тъмната стена, завива и продължава. Мадрак свива очи и изпраща лъча на косия си поглед като благословия към всяко срещнато същество.

— Колко дълбоки и големи са тези пещери — въздъхва той.

Не се чува никакъв отговор.

Внезапно той се изправя пред врата, която би могла да бъде търсената от тях.

Отваря я и вижда Минотавъра.

Вдига тоягата си, но съществото изчезва моментално.

— Къде…? — пита той.

— Крие се — казва Тайфон, внезапно оказал се до него, — някъде между многото криволици и завои на леговището си.

— Защо го прави?

— Изглежда видът му е преследван от създания, прилични до голяма степен на теб, както за храна, така и за трофеите, които окичват главите, и на биковете. Затова се страхува от пряк сбъсък и се оттегля, защото човек посяга с оръжие към добитъка. Да влезем в лабиринта с надеждата да не го срещнем отново. Входът към долните помещения, които търсим, е някъде там.

Почти половин ден те обикалят в безуспешно търсене на Неподходящата врата. Натъкват се на три врати, но зад тях виждат само кости.

— Чудя се как се справят другите — пита войнът-жрец.

— По-добре или по-зле, а може би и по същия начин — отговаря със смях другият.

Мадрак не се засмива.

С влизането си в кръг от разхвърляни кости, Мадрак в последния миг вижда връхлитащия звяр. Той вдига тоягата си и битката започва.

Удря го между рогата и отстрани. Промушва го, рязва го надълбоко, отблъсква го и продължава да нанася удари на създанието. Накрая го стяга в хватка и се бори с него тяло в тяло.

Нанасяйки си рани един на друг, те продължават да напрягат сили, докато накрая Мадрак е вдигнат от пода и хвърлен напреко през помещението, за да се приземи на лявото си рамо върху купчина кости. Той се опитва да се изправи, но го обгръща раздиращо слуха мучене. Минотавърът се хвърля напред с наведена глава. Мадрак стъпва на краката си и понечва да се изправи.

В същия миг черната, сянка на кон пада върху създанието и то изчезва — изцяло и завинаги.

Той навежда глава и монотонно запява Възможно Най-Подходящата Последна Молитва.

— Великолепно — изпръхтява неговият съпътник, когато той стига до финалното „Амин“. — Е, дебели отче, мисля, че намерих търсената от нас Неподходяща врата. Аз мога да вляза, без да я отварям, но ти не можеш. Какво ще правиш?

— Почакай малко — казва Мадрак, докато става. — Малко наркотик, и ставам като нов, дори по-силен отпреди. После влизаме заедно.

— Чудесно. Ще почакам.

Мадрак си слага инжекция и след известно време е същински бог.

— А сега ми покажи вратата и да влизаме.

— Оттук.

Ето я вратата — огромна, заплашителна и безцветна в инфралъчевия спектър.

— Отвори я — казва Тайфон и Мадрак го прави.