Създания от светлина и мрак [bg]

— Ти наистина си мой брат — казва Принцът. — Поне доколкото имаме една майка.

Хор пуска остатъка от стрелата.

— Не ти вярвам!

— А от коя семка идват, според теб, божествените ти способности? От Озирис ли? Козметичната хирургия може да му е дала птича глава, а на собствената си неясна жилка да дължи дарбите си по математика, но аз и ти, които можем да изчезваме и се появяваме по своя воля, сме синове на Изис, Магьосницата на Логия.

— Проклето да е името на моята майка!

Внезапно Принцът се озовава до него на пода на стаята и го удря с опакото на ръката си.

— Можех да те убия цяла дузина пъти, както беше застанал ей там — казва Принцът, — стига да исках. Не го направих, защото си мой брат. И сега мога да те убия, но няма да го направя. Защото ти си мой брат. Не нося никакви оръжия, защото не ми трябват. Не съм злонамерен и нямам лоши чувства, иначе щях да се олюлявам от товара на моя живот. Но не споменавай с лошо майка ни, защото тя сама отговаря за себе си. Нито я хваля, нито я обвинявам. Знам, че си тук, за да ме убиеш. Братко, ако искаш да се порадваш на възможността да го сториш, сдържай си езика по този въпрос.

— В такъв случай да не говорим повече за нея.

— Много добре. След като знаеш кой е баща ми, трябва да си наясно и с факта, че не съм несведущ в бойните изкуства. Ще ти предоставя шанса да ме убиеш в пряк двубой, ако преди това извършиш нещо за мен. В противен случай ще се пренеса на друго място и ще намеря някой друг да ми помогне, а ти ще прекараш в търсене времето до края на дните си.

— Следователно, именно това е искал да каже гадателят — отговаря Хор, — а то ми вещае зло. Въпреки всичко не мога да пропусна възможността да изпълня моята мисия, преди да го е сторил Уаким, емисарят на Анубис. Не познавам мощта му, която би могла да надвишава собствената ти мощ. Ще спазвам своя ред: да изпълня твоята поръчка и да те убия.

— Този човек е убиецът от Дома на мъртвите — казва Принцът.

— Да.

— Ти знаеше ли, Ангел от Седмата Станция? — пита Принцът.

— Не — отговаря Брамин с лек поклон.

— Нито аз, Господарю — се чува от Мадрак. — Разбудете го, както и Генерала.

— Уговорката ни отпада — казва Хор — ако бъде направено.

— Разбудете и двамата — натъртва Принцът, скръствайки ръце.

Врамин вдига бастунчето, зелените пламъци изскачат от него и падат върху проснатите тела.

Отвън шумът от вятъра се засилва. Хор оглежда един по един присъстващите и заговаря отново:

— Братко, обърнат си с гръб към мен. Завърти се, за да гледам лицето ти, когато те убивам. Уговорката ни не е валидна, както вече ти казах.

Принцът се обръща.

— Тези мъже и на мен са ми нужни.

Хор поклаща глава и вдига ръката си. Тогава се чува глас, който изпълва стаята:

— Същинска семейна сбирка: най-после тримата братя сме на едно място.

Хор дръпва ръката си като от отровна змия, тъй като между него и Принца лежи сянката на черен кон. Той поставя ръка на очите си и навежда глава.