Създания от светлина и мрак [bg]

— Би било достатъчно, ако е качествено.

— Тогава почакай за миг.

Мадрак изважда своя тумбест съд с вино, отпива глътка, за да покаже, че е безопасно, и се озърта из стаята.

— Ето подходящ съд, господине — казва той и вдига обърнатия нагоре бокал, който лежи на масата. След като го избърсва с чиста кърпа, той го напълва и го предлага на бога.

— Благодаря ти, воин-жрецо. Приемам го по начина, по който бе предложено. Каква е била битката, която така ви е разстроила, че забравихте добрите си обноски?

— Тъмнооки Хор, това беше боят на Блис, между Стоманения Генерал и този, когото наричат Уаким Странника.

— Какъв Стоманен Генерал? Това е невъзможно. Мъртъв е от цели векове. Собственоръчно го убих!

— Мнозина са го убивали. Обаче никой не го е побеждавал.

— Нима той може да е тази купчина отпадъци на масата? Възможно ли е това наистина да бъде Принцът на въстаниците, който някога застана като бог пред мене?

— Хор, той е бил могъщ воин още преди да се заговори за тебе — казва Брамин, — а когато хората вече са забравила за Хор, все още ще съществува Стоманения Генерал. Няма никакво значение на чия страна е той. Победител или победен, той е самият дух на бунта, който никога не може да загине.

— Тази приказка не ми харесва — казва Хор. — Наистина, ако някой преброи всички негови части и ги унищожи една по една, а после ги разхвърля из целия космос, той би трябвало да престане да съществува.

— Вече е правено. С течение на вековете неговите последователи го събират и сглобяват отново. Този мъж, наречен Уаким, подобен на когото не съм виждал по-рано — казва Врамин, — се изрази по същия начин преди фуговия бой, който съсипа един свят. Единствената причина, която не им дава възможност да превърнат в боклук — моля да ме извиниш за зле подбраните думи — света на Марашек, е фактът, че аз не им позволявам да излязат от състоянието на темпорален шок.

— Уаким ли каза? Това ли е страшният Уаким? Да, вярвам, че е той, макар и да го гледам в покой. А знаеш ли кой е той в действителност? Такива майстори не изскачат завършени от нищото!

— За него не знам нищо повече от това, че е могъщ боец и майстор на фугата, дошъл на Блис в последните дни, преди да бъде залят от тъмния прилив, а може би и за да ускори неговото идване.

— Това ли е всичко, което знаеш за него?

— Да, всичко, което знам.

— А ти, славни Мадрак?

— …И за мен това е общият сбор от познанията ми.

— Какво ще кажете да го разбудим и разпитаме?

Врамин вдига бастунчето си.

— Няма да ти позволя да го докоснеш. Той е прекалено страховита личност, а ние дойдохме тук да си отпочинем.

Хор слага ръка върху рамото на Уаким и леко разтърсва. Уаким простенва.

— Знай, че жезълът на живота може да бъде и копието на смъртта! — извиква Врамин, втурва се напред и пронизва жабата, която се намира непосредствено до лявата ръка на Хор.

Преди още Хор да успее да се обърне към него, понася се бърз, силен и насочен навън повей на въздуха, при което на мястото на избухналата жаба в средата на масата се извисява силует на човек.