Лунните градини
- Автор: Ериксън Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лунните градини». Краткое содержание книги:
За сержант Уискиджак и неговия отряд Мостоваци, както и за Татърсейл, оцелялата магьосница на Втори легион, краят на обсадата на Пейл би трябвало да е време на траур за многото мъртви. Но Даруджистан, последният от Свободните градове на Дженабакъз, все още се държи, а тъкмо към тази древна цитадела е насочила Ласийн хищния си поглед.
Ала изглежда, че империята не е сама в тази величава игра. Сбират се зли, обвързани със сянката сили и самите богове се подготвят да вземат участие…
Замислено и написано в панорамни мащаби, „Лунните градини“ е епично фентъзи от най-висш порядък — възхитително приключение, разказано от нов и талантлив глас.
— Уискиджак. Войната на Седемте града: през пробива при Ейрън, Свещената пустиня Рараку, Пан’поцун, Натилог…
— Всичко това по време на императора, Паран.
— Значи — каза Паран — трябва да поема командата на взвода на Уискиджак. Мисията ще ни отведе до Даруджистан, града на градовете.
— Твоята новобранка вече показва силата си — каза с гримаса Топър. — Покварила е Мостоваците, вероятно дори Дужек Едноръкия и цялата Втора и Трета армии на Дженабакъз.
— Не говориш сериозно. Освен това аз се занимавам само с нея. Адюнктата е съгласна, че чакахме дълго. Сега ми казваш, че сме чакали прекалено дълго? Не мога да повярвам, че от Дужек ще се получи ренегат — не и Дужек. Нито Уискиджак.
— Трябва да действаш според плана, но ми наредиха да ти напомня, че секретността е от съдбоносно значение, сега — повече от всякога. Щом стигнеш в Пейл, един агент на Нокътя ще се свърже с теб. Не се доверявай на никой друг. Твоята новобранка е намерила оръжието си и с него се кани да удари в самото сърце на империята. Провалът е недопустим. — Очите на Топър светнаха. — Ако се чувстваш непригоден за задачата…
Паран го изгледа. „Ако е толкова зле, колкото го описваш, защо не изпратите отделение убийци на Нокътя?“
Топър въздъхна, сякаш по някакъв начин бе чул мълчаливия въпрос.
— Някой бог я използва, капитане. Няма да умре лесно. Планът за справянето ни с нея изискваше… настройка. Разтягане, по-скоро. Трябва да се погрижим за някои допълнителни заплахи, но някои нишки вече са изтъкани. Прави каквото ти е заповядано. Всякакъв риск трябва да бъде предотвратен, след като ще взимаме Даруджистан, а императрицата иска Даруджистан. Освен това тя смята, че е време Дужек Едноръкия да бъде… — усмихна се — обезоръжен.
— Защо?
— Има последователи. Все още се смята, че императорът е имал наум Едноръкия да стане наследникът му.
Паран изсумтя.
— Императорът се канеше да управлява вечно, Топър. Това подозрение на Ласийн е пълна глупост и тя не го отхвърля само защото оправдава параноята й.
— Капитане — каза кротко Топър, — много по-велики хора от теб са умирали заради по-дребни неща. Императрицата очаква подчинение от слугите си и настоява за лоялност.
— Всеки разумен владетел би трябвало да храни очаквания и да настоява точно за обратното.
Топър стисна устни.
— Вземи взвода под свое командване, стой близо до новобранката, но освен това не предприемай нищо, което би могло да събуди подозренията й. След като заемеш мястото си, трябва да чакаш. Ясно ли е?
Паран извърна очи и погледът му се спря на люка. Зад него се виждаше синьо небе. Толкова много премълчани неща, полуистини и откровени лъжи имаше в… „Ах, каква мешавица. Как ще го изиграя, когато дойде моментът? Новобранката трябва да умре. Това поне е сигурно. Но останалите? Уискиджак, помня те, помня как се извисяваше тогава и в мечтите си не съм си представял този усилващ се кошмар. Нима ще трябва да оцапам ръцете си с твоята кръв, когато всичко това свърши?“ Осъзна, че в самата сърцевина на нещата вече не знае кой е крайният предател във всичко това, ако изобщо трябваше да има предател. Империята императрицата ли беше? Или нещо друго — един завет, една амбиция, визия за мир и благополучие за всички? Или беше звяр, който не можеше да спре да поглъща? Даруджистан — най-великият град на света. Щеше ли да влезе в империята, опустошен от пожари? Мъдро ли беше да се отворят портите му? В рамките на неспокойните граници на империята Малазан хората живееха в такъв мир, за какъвто предците им никога не бяха мечтали; и ако не беше Нокътят, ако не бяха безкрайните войни в далечни земи, щеше и свобода да има. Това ли бе мечтата на императора от самото начало? Имаше ли вече някакво значение?
— Ясни ли са указанията ми, капитане?
Той го погледна и махна с ръка.
— Напълно.
Топър изръмжа, разпери ръце и Имперският Лабиринт зейна зад него. Той пристъпи назад и изчезна. Паран клюмна и подпря глава на масата.
Беше Сезонът на теченията и тежките транспортни кораби на Малаз се поклащаха и извиваха в пристанищния град Дженабарис, изпъваха въжетата си като огромни зверове. Кейовете, непривикнали с такива гигантски съдове, пращяха заплашително с всяко дивашко дръпване.
Сандъци и увити с плат бали се трупаха пред пристанищните складове, току-що докарано от Седемте града продоволствие, предназначено за фронтовите линии. Чиновници се катереха по куповете като маймуни, търсеха отличителните знаци и си подвикваха над главите на докери и войници.