Бхагавад гита
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бхагавад гита». Краткое содержание книги:
непреходният — в скоропреходното,
който вижда — той вижда наистина.
28
Който вижда — към всичко еднакъв,
че в съществата Бог съществува,
той не убива чрез себе си Себе си —
и навлиза във висше движение.
29
Който вижда, че всички действия
в света са вършени от пракрити,
че висшият атман гледа бездеен:
който вижда това — той вижда.
30
Който вижда, че всяко отделно
същество пребивава в Едното
и че от него всичко се ражда,
той отива във висшия брахман.
31
Без начало, без свои качества
този вечен единен атман,
който е в тялото, о, Каунтея,
не действа и не се омърсява.
32
Както ефирът всепроникващ
е чист, понеже е недосегаем,
така и атманът във всяко тяло
е чист — не го докосва материята.
33
Както едното Слънце огрява
цялата тази земя, о, Бхарата,
така господарят на Полето
озарява Полето изцяло.
34
Който с очите на Знанието
различава Полето от Познавача
и Свободата от измененията
на пракрити — отива във Висшето.
Ом тат сат
Така в славната Бхагавадгита, която е сред най-мъдрите упанишади, в тази наука за брахман, в това ръководство по йога, в беседата между Шри Кришна и Арджуна, завършва тринадесетата глава, наречена
ЙОГА ЧРЕЗ РАЗЛИЧАВАНЕ НА ПОЛЕТО И ПОЗНАВАЧА НА ПОЛЕТО
Четиринадеса глава
Върховносияйния каза:
1
Ще разкрия пред теб по-нататък
това най-висше от всички знания!
Щом мъдреците в света го постигнат —
постигат пълното съвършенство.
2
Приютени във висшето знание,
те придобиват моята същност:
нито се раждат при сътворението,
нито умират при разрушението.
3
Великият Брахма е мойта утроба.
В нея аз поставям зародиша.
И така се пораждат всички
същества на света, о, Бхарата.
4
Каквито и тела да се раждат
в различни утроби, о, Каунтея,
Брахма — природата — им е утроба,
а аз съм бащата: аз давам семето,
5
Святост — саттва, Страст — раджас и Тъма — тамас
са трите сили на природата.
Те свързват с тялото, о, Мощноръки,
Непреходното Въплътено.
6
От тях саттва — сияйна и здрава,
поради своята неопетненост —
обвързва с връзки от земно щастие
и от познание, о, Безгрешни.
7
Раджас е силата на пристрастията,
родена от жажда и от привързване,
Тя оковава в плътта Въплътеното
чрез веригата на деянията.
8
Тамас е рожбата на незнанието,
която мами в света въплътените?
оковава ги с тъпо лентяйство
и летаргичен сън, о, Бхарата.
9
Саттва привързва към щастието.
Раджас привързва към действието.
Тамас, като забулва знанието,
привързва към мързела и нехайството.
10
Потискането на Страстта и Тъмата
предизвиква в човеците Святост.
На Светостта и Страстта — Тъмнодушие.
На Тъмата и Светостта — Страстност.
11
Когато през всички врати на тялото
прониква светлината на знанието,
тогава със сигурност можеш да кажеш,
че надделява Светостта-_саттва_.
12
Алчност, деятелност, предприемчивост,
безпокойство и похот възникват,
щом надделее в твоето тяло
Страстта-_раджас_, о, Бхаратаршабха.
13
Помрачение и безделие,
нехайство и заблуди възникват,
щом надделее Тъмата — тамас
в твоето тяло, о, Курунандана.
14
Когато при нарастваща Святост
Въплътеното напуска тялото,
към чисти светове се отправя —
към световете на мъдреците.
15
Когато напуска тялото в Страстност,
то се ражда в света на действащите.
А когато в Тъма го напуска —
се ражда от безпросветна утроба.
16
Плодът на добрите дела — на саттва
е от саттва — чиста хармония.
Плодът на раджас е земно страдание.
Плодът на тамас е неведение.
17
От саттва покълва знанието.
От раджас — алчността и жадуването,
От тамас покълва летаргията,
заблудата и безумието.
18
Които пребивават във Святост —
те ще се издигнат нагоре.
Страстните ще останат в средата.
А Тъмните ще пропаднат надолу.
19