Бялата ръкавица

В този миг се чу гласът на Дороти, която разговаряше оживено и често бе прекъсвана от оглушителния смях на голяма компания.

Не беше ново за Дороти да бъде център на заливащи се от смях слушатели, защото тя беше една от най-остроумните девойки по него време. Може би думите й не биха прекъснали разговора между братовчедките, ако не бе споменато едно име, което за Мериън значеше всичко. Уолтър току-що бе разказал за приключението си през миналата нощ.

— А този чуден кавалер — попита Дороти, — който предизвика свадливия капитан и изплаши свирепите разбойници, удостои ли ви с името си, мастър Уейд?

— О, да! — отговори Уолтър. — Каза ми го — Хенри Холтспър.

— Хенри Холтспър! Хенри Холтспър! — извикаха едновременно няколко гласа, сякаш за тях името не беше ново, но имаше някакво особено значение.

— Това е кавалерът, който язди черния кон — обясни някой, — Черния конник, както го наричат. Отскоро е тук. Живее в старата къща Стоун Дийн. Никой не го познава.

— И въпреки това всички говорят за него! Странна личност! Някой трубадур, завърнал се от Изтока? — предположи Уинифред Уейлънд.

— По-скоро търговец, завърнал се от Запада — забеляза с усмивка Дороти Дейръл, — откъдето, предполагам, е донесъл свободолюбивите си настроения и един дивак за прислужник, както се говори. Видяхте ли неговия индианец, мастър Уейд?

— Не — отговори младежът, — а и него самия едва можах да видя, защото яздехме през нощта. Но надявам се, че днес ще го видя по-добре. Той обеща да дойде.

— Но още не е дошъл, нали?

— Мисля, че не е. Не съм го срещнал досега. Възможно е да е между навалицата оттатък или някъде из лагера. С ваше разрешение, госпожи, ще отида да го потърся.

— 0, идете, идете — възкликнаха няколко нежни гласчета. — На всяка цена, мастър Уейд, намерете джентълмена. Имате нашето разрешение да ни го представите. Кажете му, че умираме от желание да се запознаем с него.

Уолтър тръгна между тълпата, премина лагера по всички посоки и се върна без този, когото търсеше.

— Колко жестоко от негова страна — да не дойде! — забеляза веселата Дейръл, когато видя, че Уолтър се връща сам. — Ако той знаеше какво разочарование причинява! Може би нямаше да се вълнуваме така, ако не ни бяхте казали, че смята да дойде. Сега вашето празненство ми се струва глупаво без него.

— Може би все пак ще дойде — продължи Уолтър. — Мисля, че не всички гости са пристигнали.

— Имате право, мастър Уейд — намеси се един от близкостоящите, — вижда се някакъв човек — конник — ей там в пущинака, отвъд оградата на парка. Струва ми се, че идва към вратата.

Всички очи се обърнаха към указаната посока. В пущинака на около стотина ярда от оградата се забелязваше конник; но той не идваше към вратата.