Няма да се уплаша от злото
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма да се уплаша от злото». Краткое содержание книги:
— Разбира се. Позволете само да вдигна предпазните перила, тъй като това легло не е само на десетина сантиметра от пода.
— Да, направете го.
10.
„И така, Юнис?“ („Искаш да ти разкажа за моя малък копелдак? Шефе, ти си един перверзен старец!“) „Миличка, не искам да чуя нищо, което не си готова да споделиш. Може да си родила четиризнаци от африканска маймуна и пак няма да променя чувствата си към теб.“ („Ах, ти, дърт лицемер. Умираш от любопитство.“) „Самата истина. Но пак повтарям, това е твой проблем и не си длъжна да го споделяш с никого.“ („О, не бъди зъл, шефе. Моите проблеми са и твои проблеми. И как иначе, като се има предвид положението, в което се намираме. Не че имам нещо против. Ти ми спаси живота, в известен смисъл, след като бях издъхнала като стара песен. И сега съм щастлива. Така че можеш да ми се караш колкото искаш.“) „Добре, миличка, нека чуем как стана така, че се обзаведе с бебче? Кога намери време? Моите хора ти бяха проследили биографията чак до ученическите години.“
(„И това включваше ли онзи срок, който пропуснах заради ревматичен пристъп?“) „Чакай да помисля. Да, имаше го.“ („Грешка в правописа. Наречи го «романтичен» пристъп. Бях на петнайсет, водачка в отбора на мажоретките. Нашият баскетболен отбор спечели регионалната конференция и бях толкова радостна, че позволих да ме опънат.“) „Юнис, «опънат» не е най-подходящият израз за една дама.“ („О, шефе, понякога ми призлява от теб. Ако се вслушвам в правилата ти, не само не съм дама, но и никога не съм била. Тъй като ни предстои да прекараме страшно много време затворени в този череп, ще те помоля да не се държиш като майка ти. Особено сега, когато Джо не е до мен, за да ме утешава след някой досаден ден, прекаран с теб.“)
„Извинявай, Юнис.“
(„Няма нищо, шефе. Обичам те. Но тъй като и двамата по неволя сме притиснати един до друг, старай се да бъдеш внимателен. Мога да те науча на много неща, които трябва да знае една жена, ако ми позволиш да го направя. Но в момента искам да ме слушаш. Не ме прекъсвай повече.“) — Призрачният глас подхвана поредица изрази, повечето от които щяха да са табу в годините на неговата младост.
„Юнис! Моля те, мила, никак не ти прилича да говориш така!“
(„Успокой се, шефе. Ще приключа тази тирада дори ако ти гръмнат бушоните.“) — Нецензурният рецитал продължи…
(„Това ще стигне, струва ми се. Беше списък на думите и изразите, които внимавах да не произнасям в твое присъствие. Кажи ми сега — имаше ли дори една, която да не ти е позната?“)
„Не е там въпросът. Човек не бива да използва език, който звучи обидно за останалите.“
(„И никога не съм го правила, шефе. Не и пред хора. Но сега съм си у дома — или поне така смятам. Искаш ли пак да си ида?“)
„Не, не, в никакъв случай! Кога си ме напускала?“ („Когато бях умряла, шефе. Но сега съм тук и искам да остана. Ако ми позволиш, естествено. Предпочитам обаче да се отпусна и да не внимавам непрекъснато какво казвам. Не разбирам защо едни думи ме правят по-голяма «дама» от други, почти със същото значение. Двамата с теб мислим с един мозък — твоя, — ядем с моята уста и пишкаме през една и съща дупка. Тогава защо да не споделяме един и същи речник? Като стана дума за пишкане — о, прощавайте, сър, трябваше да кажа «за ходене по малка нужда»…“)
„Престани с този сарказъм, момиче!“
(„Кого наричаш момиче, малката? Защо не се огледаш, по-внимателно. Какви гърди само, а? Помниш ли как се кокореше в тях, дърт похотлив козел. Направо изтръпвах от погледите ти. Но да се върнем на темата отпреди малко. Споменах, че ми се пишка, което значи, че скоро ще трябва да позвъним за подлога, след като вече ни извадиха тръбичката… а няма начин да напусна стаята, докато ти се облекчаваш. Страх ме е да си вървя, навън е тъмно и може да не открия обратния път. Така че или ще свикнеш още отсега с тези неща, или ще ме отпратиш завинаги. Има и трета възможност — да стискаш, докато ти се пръсне мехурът.“)
„Добре, Юнис, разбрах какво искаш да ми кажеш.“
(„Да не съм те обидила пак, шефе?“)
„Юнис, никога не си ме обиждала. Понякога ме изненадваш, друг път дори ме изумяваш, но най-често общуването с теб ми доставя удоволствие. Но никога — повтарям, никога — не си ме обиждала. Нито дори одеве, когато изреди онзи списък с лошите думички.“
(„Не виждам как можех да те обидя с тях, след като вече ти бяха известни.“)
„Така е, мила. Ще престана да те поправям, когато говориш. Искам само да отбележа, че съм използвал всички тези изрази далеч преди да е била родена майка ти. Дори преди да се е родила баба ти.“ („Баба е на шейсет и осем.“) „Та казвам, че ги знаех и ги произнасях охотно за щяло и нещяло в онези далечни времена, когато от теб не е имало и помен. Тогава те бяха много по-голямо табу, отколкото са сега. Доколкото разбирам, в наше време ги употребяват дори децата.“