Пробуждането на демона
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Демонови войни #1
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пробуждането на демона». Краткое содержание книги:
Никой няма да остане незасегнат.
Две сирачета, изгубили всичко скъпо след нападение на гоблини в пограничните земи, и единственият останал праведен монах повеждат битка, разкъсвани между отчаянието и съдбата си, не само за собственото си оцеляване, но и за бъдещето на всички хора и елфи.
А на един далечен остров от небето се изсипва дъжд от разноцветни магически камъни, криещи в себе си неподозирана мощ — ключът към победата на доброто… или на злото. Молете се те да не попаднат в погрешни ръце!
Безброй образи заливаха младия мъж на талази. Той се мъчеше да ги отблъсне, затваряше очи, на няколко пъти дори вдигна меча си и се хвърли срещу непознатите създания с намерението да разкъса обръча им и да избяга в гората. Така и не успя обаче — колкото и да се мъчеше да се движи направо, всеки път се оказваше повлечен от танца им и започваше да се върти в кръг, докато неспирно менящите се образи и морето от звуци не го замаеха.
В един момент забеляза, че е изпуснал меча си и за миг се поколеба дали да не се наведе, за да го вдигне. Ала песента…
Песента! В нея имаше нещо запленяващо, нещо, което той повече усещаше с тялото си, със самото си същество, отколкото долавяше с ушите си. Нещо завладяващо, милувка, която го зовеше да й се отдаде. Нещо, което извикваше в съзнанието му образи от един по-млад и по-истински свят, свят на кристална чистота и ярки цветове. Нещо, което му нашепваше, че тези създания не принадлежат към злата гоблинова раса, че са приятели, че може да им се довери…
Изпълнен с болка и гняв, Елбраян яростно пропъди тази мисъл и устоя на песента доста по-дълго, отколкото хората обикновено успяваха. Ала дори неговата решителност си имаше край — волята му постепенно отслабна, а с нея и силите му. Неспособен да се съпротивлява повече, той се предаде и бавно се свлече на земята.
Това беше и последната му мисъл, преди да забрави всичко и всички.
— Кръвта на Мейдър! — за кой ли път промърмори Тунтун, когато тя и другарите й поеха напред, носейки Елбраян на легло, изтъкано от коприна, птичи пера и музика.
— Приказвай каквото си щеш — безразлично отвърна Джуравиел, но докато говореше, докосна (уж небрежно) зеления камък, който висеше на врата му.
Обикновено една толкова проста магия не би трябвало да подейства на някой като Тунтун, която беше видяла началото и залеза на няколко века, ала гневливата девойка беше прекалено погълната от това да се оплаква и да мърмори.
— Така и смятам! — сопна се тя, ала цялата й напереност се изпари, още докато приказваше, прогонена от звучно свистене.
Пъргава като всеки елф, тя с лекота се освободи от примката на Елбраян, макар че колкото и яростно да размахваше крила, пак тупна на земята доста тежко.
Избухна гръмък смях, а Тунтун отправи на Джуравиел заплашителен поглед. Прекрасно знаеше (както и всички останали), че няма как да се хване в толкова нескопосан капан, ако в цялата работа не беше намесена и малко магия.
А не беше никак трудно да се досети кой може да я е направил.
Глава 8
Подготвителят
Режимът им беше изтощителен, изготвен специално с цел да открива слабости и да прекършва онези, които не бяха достатъчно издръжливи, за да понесат живота в Ордена на Сейнт Мер’Абел. А за четиримата младежи, избрани да бъдат Подготвители — Авелин и Куинтал, както и Тагрейн и Пелимар (двама послушници, постъпили в манастира предишната година), всичко беше многократно по-тежко. В добавка към многобройните им всекидневни задължения, те трябваше да се готвят и за пътуването до Пиманиникуит.
След вечерня техните другари посвещаваха един час на молитви, още един час — на четене, след което се оттегляха за медитация и почивка в килиите си.
Ала за четиримата избраници, след вечерня започваха четиричасови занимания с най-различни наставници. Изучаваха какво ли не — съзвездията и най-вече Ореола, както и картите, по които се изчисляваха периодите на каменните „валежи“; усвояваха мореплавателското изкуство и способността да се ориентират по слънцето и звездите, които, обясняваха им техните учители, щяха да променят разположението си, щом корабът им навлезе в други ширини; овладяваха умението да връзват най-различни възли — изключително полезно за всеки, заел се да управлява плавателен съд; учеха морския етикет и как да тълкуват знаците, които морето им праща. И, най-важно от всичко, изучаваха способностите на различните камъни и какво точно трябваше да сторят, след като ги съберяха от земята.
За Авелин тези нощни занимания бяха път към сбъдването на най-голямата му мечта. Най-много часове имаше с отец Йойона и те още повече затвърдиха славата му на най-добрия ученик, постъпвал в манастира през последните няколко десетилетия. Само за две седмици дотолкова напредна в астрономията, че предсказанията му за движенията на небесните тела винаги бяха верни, а един месец след началото на обучението си знаеше имената на всички камъни, от адамит до тюркоаз, техните способности и основните им магически ефекти.