Пропуснатият шанс (Из съчиненията на моя компютър)

Беше добре облечен мъж, добре охранен, а и добре разсъждаваше; навярно беше интелектуалец или закупчик, защото явно не идеше от провинцията. Той каза на жените:

— Това с бучката захар е бошлаф работа. То си е народна традиция. Някога врачката не е искала пари за врачуването си, отгде ще ги вземе селянинът тия пари? А захарта е била скъпо нещо, тогава с рачел са си подслаждали. И така, вместо хонорар — тая дума употреби той — „хонорар“, затова жените си помислиха, че ще да е интелектуалец, но все пак произлязъл от народа интелектуалец. — Уж за магията, дай една бучка захар и една кърпичка. От тая — бучка захар, от оная — бучка захар и напълни торбата за великденския козунак. А сега и бучката ти взима, и хонорара ти взима…

Жените се опитаха да му възразят: бучката се слагала под възглавницата и докато спиш, тя ти попива сънищата и мислите. Но и на тях не им беше много ясно как става това, та го скастриха: Бе ти що си дошъл, като не вярваш?

Той им отговори, че не вярва в бучката, в гледачката обаче вярвал. Когато дошъл първия път, не носел захар и за да не го върне, изтичал до бакалина да си купи, а тя, гледачката, пак всичко му познала, макар да не бил спал на бучката. Пък сега, ако искат да знаят, той е дошъл за съвсем друго. Не за себе си, за летящите чинии щял да я пита, за другите цивилизации… кога ще дойдат и така нататък. За летящите чинии ли? — ахнаха жените.

Така в чакалнята се намери обща тема за разговор, която не поставяше под съмнение възможностите на гледачката, та мъжът й, който пак се повъртя из гостната-чакалня и пак не можа да си спомни за какво е влязъл, си излезе, без да усети нещо тревожно. Беше си обикновен приемен ден на известната гледачка, който отново щеше да завърши късно вечерта, без особени произшествия.

Късно през нощта обаче в същото градче щеше да стане едно съдбоносно за цялата планета събитие. То представляваше последната възможност за градчето да се прочуе и с нещо друго, освен със своята врачка, но и тя, улисана да предсказва бъдещето на своите клиентки, също не можа да го предвиди. Ако се бе съсредоточила над въпроса на интелектуалеца, може би щеше поне да го усети. Врачката обаче изгони и този клиент, както нахока момичето: тя с тукашната цивилизация се занимавала, с хорските мъки и страдания, а разни такива, дето им е широко около врата, й губят силите с всякакви щуротии…

Като манипулираха ловко с вградените в скафандрите им антигравитатори, Сик и Сек стъпиха леко на полянката в градския парк. Те не знаеха дали са първите пришълци от Космоса на тая планета, но тази планета бе за тях първата, на която доказано имаше друга високоразвита цивилизация и двамата бяха изпълнени с чувството за отговорност пред историческата мисия.

Строго погледнато, тяхното поведение нарушаваше правилника за установяване на контакт с чужда цивилизация; те още нямаха право да слизат на планетата. Но след като повече от месец се въртяха в далечна орбита и напразно се опитваха да установят с нея връзка — изглежда, гъмжилото от всякакви звукови, светлинни, електромагнитни, радарни и прочее излъчвания, които бълваше планетата от себе си, й пречеха да приеме и разпознае техните позивни сигнали, — те се решиха на прекия контакт. Разбира се, той нямаше да се състои в тази нощ, тази нощ бе посветена само на запознаване с обстановката, в която щяха да се движат. Ето защо Сик и Сек не бяха сега нещо повече от една разузнаваческа единица, която трябваше да извърши бърз, но щателен оглед. Единица — защото в тяхната цивилизация обществената единица всъщност се състоеше от две отделни и винаги различно възприемащи същества. Природата в този далечен свят бе разделила мислещата част на материята в две еднакви тела. Така тя бе постигнала повече физическа сила и по-голям обхват на мисловната енергия в нещо като двукорпусна монада на духа, която обаче си оставаше неразривно свързана в единна душевна цялост. Сик каза, след като се огледа от алеята: