Вечна любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вечна любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Рейдж е най-страховитият боец в Братството, а също и най-сексапилният. Излъчването му на филмова звезда му е спечелило прякора „Холивуд“. Но зад привлекателната му външност се крие чудовище. При силен гняв, болка или неудовлетвореност Рейдж приема формата на смъртоносно създание, което той не е в състояние да контролира и всеки, намиращ се около него в този момент, е изложен на истинска опасност…
Мери Лус се озовава в света на вампирите случайно. Застигната от коварна болест, която изпива живота й, тя не търси любовта. Но Рейдж успява да събуди у нея неудържима страст и тя се превръща в единственото същество, което е способно да укроти звяра в него. За да я задържи до себе си и да я спаси от болестта, той е готов на отчаяни жертви. А в това време враговете им стягат обръча си около тях…
Даде й петдесет долара и я отведе зад една кофа за боклук.
- Искам да ме наричаш Дейвид - каза й той.
- Разбира се. - Тя се усмихна, разкопча палтото си и разкри големите си гърди. - А как искаш да казвам на...
Той покри устата й с длан и започна да натиска. Не спря, докато очите й не изхвръкнаха.
- Кажи името ми - заповяда й. Отслаби натиска и зачака. Но тя само дишаше тежко, затова той извади ножа си и го притисна в гърлото й.
- Кажи името ми.
- Дейвид - прошепна тя.
- Кажи, че ме обичаш. - Тя се поколеба и той я бодна леко с острието. Кръвта се стече надолу но блестящия метал. - Кажи го.
Увисналите й гърди, така различни от тези на Дженифър, се Повдигаха и спускаха.
- Аз... Обичам те.
Той затвори очи. Гласът й не беше, какъвто трябваше да бъде.
Тя просто не можеше да му даде онова, от което имаше нужда.
Гневът на О. се разбушува и се превърна в неконтролируема ярост.
16
В легнало положение Рейдж повдигна щангата от гърдите си, оголил зъби, с треперещо от усилието тяло, от което потта се стичаше на едри капки.
- Десет! - извика Бъч.
Рейдж остави тежестите обратно върху стойката.
- Ще направя още петдесет повдигания.
Бъч се наведе над него.
- Станаха вече петстотин двайсет и пет, за Бога!
- Трябва да издържа още петдесет - каза Рейдж.
Бъч присви лешниковите си очи.
- Спокойно, Холивуд. Ако искаш да скъсаш гръдните си мускули, това си е твоя работа. Но недей да откъсваш главата ми.
- Съжалявам. - Изправи се до седнало положение и разтърси ръце, които сякаш горяха.
Беше девет часът сутринта, а двамата с ченгето бяха в залата за вдигане на тежести от седем. Всяка част от тялото му пулсираше от болка, но нямаше да излезе оттук скоро. Искаше физическото изтощение да проникне до костите му.
- Готов ли си?
- Почакай да стегна гайките. Добре, можеш да започваш.
Рейдж легна обратно върху постелката, вдигна щангата от стойката и я постави върху гърдите. Регулира дишането си, преди да се заеме с тежестите.
Бездомно. Куче.
Бездомно. Куче.
Бездомно. Куче.
Контролираше успешно щангата до последните две повдигания, когато Бъч трябваше да пристъпи напред и да се намеси.
- Свърши ли? - попита полицаят, докато му помагаше да върнат тежестта върху стойката.
Рейдж седна и постави ръце върху коленете си. Дишаше тежко.
- Още една серия след почивката.
Бъч застана пред него, усуквайки тениската, която беше съблякъл. Благодарение на редовните тренировки мускулите на гърдите и ръцете му бяха заякнали, а той поначало имаше здраво телосложение. Не можеше да вдига толкова желязо, с колкото се справяше Рейдж, но за човек беше истински булдозер.
- Влизаш във форма, ченге.
- О, хайде сега! - усмихна се Бъч. - Не позволявай на онзи душ, който взехме заедно, да замъглява разсъдъка ти.
Рейдж му подхвърли хавлия.
- Само отбелязвам, че биреното ти коремче се е стопило.
- То беше от скоча. И не ми липсва. - Бъч прокара длан по плочките на корема си. - Кажи ми нещо. Защо се мъчиш да си извадиш душата тази сутрин?
- Искаш ли да разговаряме за Мариса?
Лицето на Бъч се стегна.
- Не особено.
- Значи ще ме разбереш, ако не ти отговоря. Тъмните вежди на ченгето се стрелнаха нагоре.
- Има жена в живота ти? Искам да кажа, специална?
- Мислех, че няма да говорим за жени.
Бъч скръсти ръце и смръщи вежди, все едно преценяваше ръката си при игра блекджек и се опитваше да реши дали да поиска ново теглене от дилъра.
Заговори бързо и енергично.
- Темата Мариса е болезнена за мен. Тя не иска да ме види. И това е цялата история. А сега ми разкажи за твоя кошмар.
Рейдж се усмихна.
- Облекчение е да знам, че не съм единственият, който няма успех е жените.
- Това нищо не ми говори. Искам подробности.
- Въпросната представителка на нежния пол ме изхвърли от дома си рано тази сутрин, след като нарани сериозно егото ми.
- Какво оръжие използва?
- Неласкаво сравнение между мен и бездомно куче.
- О! - Бъч започна да усуква тениската в другата посока. - И ти естествено умираш от желание да я видиш отново.
- Да.
- Достоен си за съжаление.
- Знам.
- Но при мен е дори по-зле. - Ченгето поклати глава. - Снощи... отидох с колата до къщата на брата на Мариса. Дори не знам как стигнах дотам с кадилака. Искам да кажа, последното, от което имах нужда, беше да се натъкна на нея, усещаш ли накъде отиват нещата?