Вечна любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вечна любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Рейдж е най-страховитият боец в Братството, а също и най-сексапилният. Излъчването му на филмова звезда му е спечелило прякора „Холивуд“. Но зад привлекателната му външност се крие чудовище. При силен гняв, болка или неудовлетвореност Рейдж приема формата на смъртоносно създание, което той не е в състояние да контролира и всеки, намиращ се около него в този момент, е изложен на истинска опасност…
Мери Лус се озовава в света на вампирите случайно. Застигната от коварна болест, която изпива живота й, тя не търси любовта. Но Рейдж успява да събуди у нея неудържима страст и тя се превръща в единственото същество, което е способно да укроти звяра в него. За да я задържи до себе си и да я спаси от болестта, той е готов на отчаяни жертви. А в това време враговете им стягат обръча си около тях…
Изкачи се до спалнята. Стъпките му отекваха по голия под, а празните стени, без никакви украшения, връщаха ехото. Странно, това го успокояваше. Никога не беше усещал къщата като свой дом. За него тя беше просто войнишка барака. Единствените му мебели бяха леглото и фотьойлът, чиято облегалка можеше да се накланя назад. На всички прозорци имаше щори и чужд поглед не можеше да проникне вътре. Гардеробите бяха пълни е оръжия и униформи. Кухнята беше съвсем празна, електрически те уреди не бяха използвани, откакто се беше нанесъл.
Съблече се и влезе в банята, като взе със себе си бялата торбичка от аптеката и оръжието си. Наведе се към огледалото и раздели косата си. Корените й бяха прораснали с близо три сантиметра и се белееха.
Промяната беше започнала преди около година. Първо няколко косъма, а после цяла ивица, която се простираше от челото до тила. Слепоочията му бяха останали тъмни най-дълго, макар че сега дори и те бяха изсветлели.
Боя за коса „Клейрол" № 48 се грижеше за проблема му и Връщаше естествения й кафяв цвят. Беше започнал с боя за мъже, но скоро беше открил, че дамските продукти покриват белите коси по-добре и по-дълготрайно.
Отвори кутията и не си направи труда да сложи латексовите ръкавици. Изпразни тубичката в шишенцето и нанесе боята изтиквайки я ра-вномерно върху корените. Мразеше миризмата ма химикали. Необходимостта от редовно поддържане. Но обезличаването го отвращаваше.
Не беше известно защо лесърите губят пигментацията си с течение на времето. Или поне той никога не беше питал. Причините не го интересуваха. Просто не искаше да се изгуби в морето от анонимност, което поглъщаше останалите.
Остави шишенцето и се втренчи в образа си. Приличаше на абсолютен идиот с кафявата боя, наплескана по главата му. Господи, в какво започваше да се превръща?
Е, и това ако не беше глупав въпрос! Злото беше сторено отдавна и беше прекалено късно за съжаления.
В нощта на приемането му в обществото, когато беше заменил сърцето си за възможността да убива години наред, си мислеше, че знае от какво се отказва и какво ще спечели в замяна. Сделката изглеждаше по-вече от справедлива.
И в продължение на три години продължаваше да му се струна добра. Импотентността не го тревожеше особено, защото желаната от него жена беше мъртва. По-трудно му беше да свикне с липсата на храна и напитки, но и преди не се славеше като чревоугодник. А и нямаше търпение да смени самоличността си, защото полицията го издирваше.
Плюсовете му се струваха огромни. Сдоби се с по-голяма сила, отколкото бе очаквал. Той беше достатъчно здрав и мускулест още когато работеше като охрана в Сиукс сити. Но след като Омега свърши делото си, О. придоби нечовешка мощ, която много обичаше да използва.
Друг плюс беше финансовата независимост. Общество му осигуряваше всичко необходимо, за да може спокойно да се отдаде на работата - покриваше разходите по жилището и пикапа, купуваше му дрехи и оръжия и дори електронни играчки. Той бе абсолютно свободен да се отдаде на преследване на плячката.
Или поне така беше през първите две години. Когато господин X. пое командването, на автономността му беше сложен край. Сега имаше проверки. Елитни групи. Квоти.
И посещения от страна на Омега.
О. влезе под душа и изми боята от косата си. Докато се подсушаваше, застана пред огледалото и втренчи поглед в лицето си. Ирисите, някога кафяви като косата му, посивяваха.
След около година от предишното му „аз" нямаше да е останало ни-що. Прочисти гърлото си.
- Казвам се Дейвид Ормънд. Дейвид. Ормънд. Син съм на Боб и Лили. Ормънд. Ормънд.
Господи, името звучеше странно в устата му. В главата си чу гласа на господин X., който се обръщаше към него с „господин О. В гърдите му се надигна мощно чувство - смесица между паника и тъга. Искаше да се върне обратно в миналото. Да го унищожи, да го изтрие. Сделката за душата му само изглеждаше добра. Всъщност тя беше истински ад. Той беше жив, дишащ и сеещ смърт призрак. Вече не беше човек, беше просто нещо.
Облече се с треперещи ръце и скочи в пикапа си. Като стигна до търговския център на града, вече не бе в състояние да мисли логично. Паркира на „Трейд стрийт" и тръгна пеш по уличките. Мина известно време, преди да открие каквото търсеше.
Курва с дълга и тъмна коса, която, ако не показваше зъбите си, приличаше малко на неговата Дженифър.