![Градина на желанията [необработен] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/8/2/gradina-na-zhelaniyata-neobraboten-download.jpg)
Градина на желанията [необработен]
- Автор: Аллен Сара Эдисон
- Серия: Сестрите Уейвърли #1
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Градина на желанията [необработен]». Краткое содержание книги:
тя би реагирала по същия начин. Само че двамата с него бяха коренно различни характери.
— Влизайте — подкани ги Тейлър.
— Приготвих ти задушено — избърбори тя и му подаде съда, покрит с фолио.
— Ухае апетитно. Заповядайте, влезте.
Да влязат ли? Тъкмо от това се боеше Клеър. Забеляза озадачения поглед на малката и неохотно пристъпи в коридора, за д я успокои, че всичко е наред.
Минаха през оскъдно обзаведената дневна, в единия ъгъл на която бяха струпани кашони, и влязоха в кухнята, боядисана в бяло и с остъклени шкафчета. Встрани имаше ниша, служеща за трапезария -всъщност не беше ниша, а доста голямо помещение с френски прозорци. Подът беше застлан с брезентово платнище, широкият плот беше затрупан с принадлежности за рисуване. Наблизо стояха два статива.
— Купих къщата именно заради прекрасната светлина - обясни Тейлър и остави съда върху кухненския плот.
— Може ли да порисувам, Тейлър? - попита Бей.
— Разбира се, колежке. Твоят статив си е на същото място. Чакай само да сложа лист хартия.
Докато той нагласяваше статива според височината й, малката се приближи до хладилника и посочи рисунката с цветни моливи, на която беше изобразено ябълково дърво:
— Виж, Клеър, аз я направих.
Клеър се трогна не от факта, че той е закачил рисунката на Бей на хладилника, а задето я беше оставил там.
— Прекрасна е.
112
Щом малката ентусиазирано се захвана с новата си „творба“, Тейлър се върна при Клеър и се усмихна. Погледът й се стрелна към съда, който му беше донесла. Бе приготвила задушено пиле с острица и масло от семената на растението, наречено кученце. То разваляше магии и уроки и щеше да накара Тейлър да се отърси от вманиачаването си по нея.
- Няма ли да хапнеш? - попита предпазливо.
- Сега ли?
-Да.
Той сви рамене:
- Ами добре. Защо не? Ще хапнеш ли с мен?
- Не, благодаря, вече се нахраних.
- Тогава ми прави компания. - Тейлър извади от шкафа прозрачна стъклена чиния и си сипа от задушеното, после с Клеър седнаха на високите столчета пред барплота. - Я кажи как се справяте двете с Бей, след като Сидни тръгна на работа? Вчера тя се отби тук да се похвали. Да знаеш, че тя,е родена за тази професия. Бих казал, че е обсебена от косата.
- Засега се справяме - промърмори Клеър, докато го наблюдаваше как поднася към устата си първата хапка. След секунда й хрумна, че греши, като го гледа. Чувствените му устни и дори движението на адамовата му ябълка я възбуждаха. Не биваше да изпитва подобно чувство към човек, който само след секунди щеше да се отърси от зависимостта си от нея.
- Мислила ли си да имаш деца? - подхвърли той.
- Не - отвърна Клеър, без да откъсва поглед от него.
- Никога ли?
Тя се насили да извърне очи и се замисли за миг, преди да отговори:
8. Градина на желанията
— Не и преди да ме попиташ.
Тейлър посочи с вилицата чинията си:
— Превъзходно е. Откакто се запознахме, разбрах, че преди не съм хапвал нищо толкова вкусно.
Клеър си каза, че вероятно са необходими поне няколко минути, докато магическите съставки му въздействат.
— Остава да кажеш, че ти напомням на майка ти
- подхвърли престорено шеговито. — От теб очаквам по-голямо въображение, не обичайните банални фрази. Довърши си порцията.
— Напротив, изобщо не приличаш на майка ми. Тя бе свободен дух и кулинарните умения не й бяха присъщи. - Клеър повдигна вежди, а Тейлър се усмихна: — Знам, че любопитството те гложди.
Тя се поколеба, ала не издържа и попита:
— Какъв смисъл влагаш в понятието „свободен дух“?
— Родителите ми изработваха керамични изделия. Израснах в колония на художници-хипита в Кънек-тикът. Житейската им философия беше: „Не искаш да носиш дрехи? Ходи гол. Не искаш да миеш чинии? Счупи ги, ще си направим други. Пуши трева и се чукай с мъжа на най-добрата си приятелка. Всичко е позволено.“ Само че тази философия ми беше чужда. Разбира се, и аз бях артист по рождение, но сигурността и подчиняването на определени норми означаваха за мен много повече, отколкото за родителите ми. За съжаление не съм постигнал заветния идеал.
На върха на езика й бе да му каже, че се съди прекалено строго, но предпочете да не коментира, за да не го поласкае и да подсили чувствата му, които искаше да угаси.