Песента на Тъмния ангел

— Ти видя ли трупа на жена си? — попита той внимателно.

Форбър кимна.

— И не забеляза други следи от насилие освен белезите от въже около врата й?

— Не — прошепна пекарят.

— А между вещите й не откри ли нещо, което да ти подскаже защо е била убита — например някакво писмо или пък бележка?

— Не — Форбър извърна поглед. — Съпругата ми беше любяща млада жена, сър Хю, но бягството на любимия й и смъртта на детето й дълбоко я бяха наранили. Знам какво ще ме попиташ сега, но не, Амилия никога не е споменавала пред мен мъжа, който я е изоставил — за миг изглеждаше, че пекарят ще каже още нещо, но в крайна сметка не го стори.

— Какво щеше да кажеш? — попита тихо Корбет. — Моля те, довери ми се — той се наклони напред и хвана китката на Форбър. — Извинявам се за настоятелните си въпроси, но обстоятелствата ме принуждават. Съпругата ти може и да е преживяла ужасни неща, но смъртта й е истинска трагедия. Убиецът й я е причакал сред пустошта. Нима ще позволиш да се измъкне безнаказано?

Пекарят отвори кесията си и извади оттам една огърлица от слонова кост, която заблестя на светлината на свещите.

— Красива е — промълви Корбет. — И доста скъпа, предполагам.

— Беше на Амилия — отвърна Форбър — и макар тя никога да не ми го е казвала, мисля, че е била подарък от любимия й. Няма някаква специална причина да смятам така, просто съпругата ми никога не се разделяше с нея.

— Нещо друго има ли? — попита Корбет.

— Веднъж — само веднъж — я последвах в пустошта. Амилия започна да се оплаква от селяните и аз й казах, че те са просто едни бедни хорица. Тя ме погледна и се засмя, след което заяви, че Хънстън можел да се окаже много по-богато място, отколкото съм си представял — той сви рамене. — Аз обаче нямам никаква представа какво е можела да има предвид с тези си думи. А ти, сър Хю?

— И аз нямам — Корбет се изправи на крака и протегна ръка. — Благодаря ти за тази среща, мастър Форбър. Ако се наложи, ще те потърся пак.

Пекарят въздъхна облекчено и излезе от залата, след което икономът на Гърни въведе вътре съдебния пристав. Робърт хвърли един мрачен поглед на Корбет, който му посочи към празния стол. Съдебният пристав, чието тлъсто лице излъчваше арогантност, се уви по-плътно в наметката си.

— Аз съм зает човек, сър Хю. Задай си въпросите, но преди да отправиш към мен каквато и да е заплаха, нека ти напомня, че съдът намери Гилбърт и майка му за виновни. Освен това никой не е имал намерение да убива старицата.

Корбет се наведе напред.

— Ти, съдебни приставе, си насилник и убиец. Много си самонадеян, но същевременно имаш доста тайни, които даваш мило и драго да запазиш.