Песента на Тъмния ангел
- Автор: Догерти Пол
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Песента на Тъмния ангел». Краткое содержание книги:
Робърт пребледня.
— Какво имаш предвид? — заекна той.
Корбет се усмихна на себе си. Съдебният пристав толкова се впечатли от обвинението, че крие нещо, та съвсем забрави за обидите, които беше отправил към кралския пратеник, и впери в него тревожните си черни очи.
— Тайни ли? — възкликна той. — Какви тайни?
— Ами например тайната около новопридобитото ти богатство…
— В това няма никаква тайна. Просто получих наследство.
— Така ли? От кого?
— От един далечен роднина.
— Къде живее този далечен роднина?
Съдебният пристав извърна поглед.
— Мастър Робърт — промълви Корбет, — имай предвид, че веднага мога да наредя да те арестуват и да те отведат на юг, където ще бъдеш разпитан пред кралския съд. Ти обаче не искаш това, нали? Съпругата ти скоро роди, а пък ти — съвсем заслужено — заемаш доста почетно място в тази общност. Едва ли това е най-подходящият момент за теб да заминеш за Лондон, да не говорим, че пребиваването ти там може да се проточи с месеци…
Съдебният пристав изгледа кралския пратеник мрачно, след което загриза един от мръсните си нокти.
— Сдобих се с парите по честен начин.
— Откъде ги взе?
Съдебният пристав въздъхна.
— Искам истината, Робърт — настоя Корбет.
— В Хънстън пристигна някакъв пътуващ търговец, който ми донесе съобщение от един златар от Бишопс Лин на име Едуард Орифаб. В съобщението се казваше, че златарят имал да ми дава някакви пари. И така, аз отидох до Бишопс Лин, където получих пет сребърни монети и една златна.
Кралският пратеник присви очи.
— И ти не попита кой ти е оставил това богатство?
Робърт поклати глава.
— Златарят не пожела да ми каже нищо.
Корбет внимателно се вгледа в съдебния пристав. „Ах, ти, лъжлива лисицо!“ — помисли си той.
— Сигурен ли си, Робърт?
— Убеден съм, сър Хю.
— Да поговорим за дъщеря ти. За Бланш.
Съдебният пристав се усмихна.
— Тя се присъедини към Пастирите и после замина.
— Изглеждаш доволен от този факт.
— Разбира се, тъгувам по нея, но, от друга страна, имам да храня седем гърла, а Бланш не можеше да ми помогне с нищо. Беше твърде бедна, за да отиде в манастир, а и за кого можеше да се омъжи? За някой като Гилбърт? Аз съм беден човек, сър Хю. В чужбина Бланш ще бъде щастлива.
Корбет кимна, благодари на съдебния пристав и го освободи. После се взря в стената отсреща и си повтори: „Бишопс Лин! Бишопс Лин!“
— Господарю?
Кралският пратеник вдигна очи и видя Ранулф да стои над него.
— Седни, Ранулф. По-добре ли се чувстваш вече?
— О, да! Една разходка на чист въздух понякога върши чудеса!
— Чудесно! Слушай, Ранулф, засега не разполагаме с нищо друго освен с догадки. Мънк обикаля наоколо и един Господ знае какво върши. Време е да вземем нещата в свои ръце. Искам утре двамата с Малтоут да отидете до селото и да се опитате да разберете нещо. Говорете и с Гилбърт — младежът често се е навъртал из пустошта, така че може да е видял нещо.
Ранулф се намръщи. Дълбоко в себе си обаче беше доволен, че ще има възможност да свърши нещо самостоятелно, далеч от зоркото око на господаря си, Киселата физиономия.
— Нещо друго, господарю? — попита той невинно.
— Не, просто използвай ума си — отвърна Корбет — и ми помогни да разплета тези загадки, понеже — уверявам те — в Хънстън се е настанил самият сатана!
— А ти в Бишопс Лин ли ще ходиш, господарю?
Кралският пратеник поклати глава.
— Още не. Ще отида до Уолсингам. След като Мънк не иска да ми каже истината, ще попитам самия Едуард. Ако пък и той не ми обясни какво става, ще си заминем и ще оставим Мънк да се оправя сам — Корбет се изправи. — А ти спомни ли си откъде познаваш мастър Джоузеф?
Ранулф поклати глава.
— Да се надяваме, че и това ще стане. А сега върви да кажеш на Малтоут какъв е планът.
След тези думи кралският пратеник излезе от залата и се запъти към стаята си. Щом се озова там, той напълни дисагите си, взе си ботушите, плаща и портупея и се взря през прозореца. Денят беше хубав, но мъглата все още не се беше вдигнала. Корбет щеше да отиде до селото, за да си поговори с отец Августин за осквернените гробове, после щеше да се отбие в манастира „Кръст Господен“ и оттам щеше да потегли за Уолсингам.
Кралският пратеник завари свещеника зает с приготовления за заупокойните литургии за майката на Гилбърт и Марина. Двата ковчега лежаха върху дървени поставки пред олтарната преграда, а отец Августин подрязваше пурпурните погребални свещи, наредени около тях. Когато Корбет влезе в нефа, свещеникът остави ножа.