Дяволски кости
- Автор: Райкс Кати
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Радева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Дяволски кости». Краткое содержание книги:
— Претърсихте ли околността?
— Обходих брега, по двайсетина метра в двете посоки. Огледах между дърветата. Нищо необичайно.
Тъкмо щях да задам следващия си въпрос, когато чух шум от мотор на кола, след това — хрущенето на чакъл. Обърнах се и видях един форд „Таурус“ да паркира съвсем близо до бронята на моята мазда.
Двете врати се отвориха. Риналди се измъкна от едната и закрачи към нас, изправен като бастун. Слайдъл излезе с пухтене от другата врата и тежко запристъпя след Риналди. Марковите му очила проблясваха всеки път, когато главата му се поклащаше наляво-надясно.
— Добър ден — Слайдъл кимна на Радке.
В отговор Радке също кимна.
Още кимвания. Риналди — Бренан. Бренан — Риналди.
— Какво имаме тук? — Слайдъл оглеждаше езерото, брега, гората и преценяваше обстановката.
— Обезглавен труп.
— Това вече го чухме.
— Един мъж го открил, докато разхождал кучето си.
— Голям късметлия.
— Според мен кучето е късметлия.
— Отбеляза ли това в доклада си, Радке?
— На кучето му беше все едно дали ще го споменем в доклада или не.
Слайдъл не обърна никакво внимание на тези приказки.
— Какво каза, че е правил на брега?
— Ами просто си е свършило работата.
Марковите очила се приближиха до очилата от „Матрицата“.
— Много смешно, Радке. Това, дето го каза за кучето. Обаче проблемът е в това как подбираш момента. Трябва да се упражняваш повече. Планирай шегичките си така, че да не ми губят времето.
Радке сви рамене и извади един бележник.
— Мъжът се казва Фандърбърк. Живее нагоре по пътя. Разхожда кучето си в седем сутринта, по обяд и после отново около шест следобед. Каза, че трупът се е появил във вторник, между сутрешната и обедната разходка.
— Той проверил ли е какво има в найлона?
— До днес — не. Помислил си, че е боклук. Освен това кучето е искало да си подремне — настъпи кратка пауза. — Казва се Диггър.
— Ще си го запиша.
— С две „г“. — Беше абсолютно сериозен.
Радке ми харесваше.
— Той ли е отворил найлона?
Радке поклати глава.
— Видял един крак да се подава и се обадил на 911.
Оставих мъжете да си говорят и тръгнах към тялото, опитвах се да запечатам обстановката в съзнанието си.
Земята беше спечена и много твърда. Гъстата борова гора стигаше на около два метра от брега. Самата брегова линия беше стръмна, кална и покрита с боклуци.
Огледах внимателно разхвърляните предмети — кутийки от бира и безалкохолно, обвивки от сандвичи, найлонови опаковки за половин дузина бутилки бира, една подгизнала маратонка, парче стиропор, омотана корда за риболов.
Трупът лежеше върху, а не под боклука, и изглеждаше покъртително малък на фона на езерото и небето. Мухите се въртяха над синия найлон, сякаш танцуваха някакъв побъркан балет.
Сложих ръкавиците си, приближих се и клекнах. Бръмченето на мухите стана още по-силно, спускаха се напред-назад, а телата им блестяха в зелено на слънчевата светлина.
Повечето хора се отвращават от мухите. И с пълно право. Също като тези, които се блъскаха в лицето и косата ми, повечето видове мухи се хранят с гниеща органична материя. И не са особено взискателни към менюто си. Все им е едно дали са фекалии, или шоколадови бонбони — всичко става за ядене. Същото се отнася и до месото — човешко или някакво друго.
Въпреки че са отвратителни, все пак има полза от тези мършоядни насекоми. Единственото, което правят, е да ядат и да се възпроизвеждат, но по този начин ускоряват процеса на разлагане на органичната материя. Играят ключова роля в програмата на природата за рециклиране, като работят усилено за това мъртвите отново да се превърнат в пръст. От гледна точка на специалиста по съдебна медицина мухите са безценни!
Но в този момент не им обърнах никакво внимание.
Както и не обърнах внимание на обекта на техния интерес. Забелязах само, че е обвит в син найлон. Не можех да преценя дали трупът нарочно е бил увит в найлона, или случайно се е омотал в него, докато е бил във водата.
Но липсата на миризма ми направи впечатление. Това беше твърде странно, като се имат предвид високите температури. Ако тялото беше престояло тук от вторник сутринта, вътре под найлона сигурно вреше и кипеше.
Изправих се и огледах непосредствено около трупа. Нямаше отпечатъци от обувки. Нито следи от автомобилни гуми. Нямаше и признаци трупът да е бил влачен.