Изгубена завинаги
- Автор: Кобен Харлан
- Серия: Майрън Болитар #9
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Мария Донева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубена завинаги». Краткое содержание книги:
очевидно бе гневна от факта, че бившият й съпруг Рик се
Погледнах го, без да казвам нищо.
бе озовал на това място, като не й бе оставил никаква на
- Аз и Мий ще се оттеглим в задната част, така че двама
дежда. Накрая се облегна назад, прехапа долната си устна
та с Териса ще останете насаме.
и затвори очи.
- В задната част ще рече в спалнята, така ли?
Уин ме тупна по гърба.
- И сега къде отиваме? - попита тя.
- Погрижи се за себе си, Майрън. А пък аз ще се погри
- В Лондон. Мислех си, че може би трябва да поговорим
жа за Мий.
със съпругата на Рик.
- Карън.
- Престани, моля те.
Настаних се зад него. И Териса беше тук. Разказах й за
- Познаваш ли я?
нападението срещу мен и за последвалата престрелка и
- Да, познавах я. - Тя ме погледна. - Нали помниш, като
тя видимо се разтревожи. Когато започнах да й говоря за
ти казах, че когато стана злополуката, тъкмо отивах да ос
ДНК анализа, от който излиза, че тъкмо тя е майката на
тавя Мириям у приятелка?
русокосото момиче - като отначало използвах думи като,
- Да. - После додадох:
„предварителен" и „непълен", - тя ме стресна.
- Карън Тауър ли бе приятелката ти?
Тя кимна с глава.
Направо ме попита.
Самолетът се бе вдигнал във въздуха. Пилотът съобщи
- Искаш да кажеш, че според кръвните анализи бих мог
височината, на която ще пътуваме. Имах още стотици въ
ла да съм майката на момичето, така ли?
проси, ала Териса затвори очи. Зачаках.
Всъщност предварителният ДНК анализ показа, че тък
мо тя е майка на момичето, но може би не биваше да й го
- Майрън?
заявявам така, направо. Затова отвърнах простичко:
-Да.
96
97
- Не го споменаваме. Още не. И двамата знаем, че е тук,
- Това им казах и аз, ала те не са много сигурни, че чарът
с нас. Но не го казваме на глас, нали?
ти ще излезе по-силен коз от убийството.
- Така е.
- Но чарът е тъй рядко срещано качество! - И додадох: -
Тя отвори очи и погледна встрани. Аз разбрах. Беше
Казах ти, Берлеан. Беше самозащита.
твърде болезнено, бе още твърде рано дори да се поглед
- Каза ми, така е. А ние имаме съдилища и адвокати,
нем в очите. Сякаш по поръчка, Уин отвори вратата на
както и следователи, които също биха стигнали до това
спалнята. Мий, стюардесата, бе с шапчицата на главата си
заключение.
и с всичко останало, както си му бе редът. Уин също бе
- Ала аз нямам време за губене.
облечен в костюма си и ми махна с ръка да отида при него
- Значи няма да ми кажеш къде си?
в спалнята.
- Няма.
- Харесвам тази шапчица - рече той.
- Според мен, ресторант „Конг" е само за туристи - заяви
- Вече ми го каза.
той. - Следващия път ще те заведа в онова малко бистро до
- На Мий й отива.
„Сен Мишел", в което сервират само „Фоа гра". Ще ти хареса.
Погледнах го. Той ме отведе в спалнята и затвори врата
- Следващия път - обещах аз.
та. По стените на стаята имаше петнисти тапети като кожа
- Все още ли се намираш под моя юрисдикция?
та на тигър, а леглото бе покрито със завивка тип „зеброва
- Вече не.
кожа". Хвърлих поглед към Уин.
- Жалко. Ще ми направиш ли една услуга?
- Изложил си на показ Елвиса в себе си, а?
- Разбира се - отвърнах.
- Декорацията е останала от рапъра.
- Можеш ли да разглеждаш фотографии на новия си
- Какво искаш?
мобилен телефон?
Уин посочи към телевизора.
Погледнах към Уин. Той кимна с глава. Отговорих, че
- Гледах те как разговаряш с нея.
мога.
Вдигнах поглед. На екрана видях Териса да седи на мяс
- Докато разговаряме, ще ти изпратя една снимка. Моля
тото си.
те да ми кажеш дали познаваш човека на нея.
- Така разбрах, че е време да се намеся
Подадох телефона на Уин. Той натисна едно копче и
Той отвори едно чекмедже и бръкна в него.
откри фотографията. Разгледах я внимателно и тутакси
- Ето тук.
разбрах.
Беше мобилен телефон.
- Вероятно е той - казах.
- Номерът ти е активиран - ще получаваш всички
- Мъжът, когото удари с масата ли?
обаждания, ала ще си неоткриваем. А ако се опитат да те
-Да.
проследят, ще се озоват някъде в югозападната част на
- Сигурен ли си?
Унгария. Между другото, капитан Берлеан ти е оставил
- Казах „вероятно".
съобщение.
- Трябва да си сигурен.
- Безопасно ли ще е да му се обадя?
Отново се загледах в снимката, този път по-дълго.
Уин се намръщи:
- Мисля, че снимката е стара. Мъжът, когото днес уда