Колекционерът на кости
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Lincoln Rhyme #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9789543890507
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на кости». Краткое содержание книги:
По улиците броди демоничен убиец, известен като Колекционера на кости. Мъчителна смърт дебне неговите жертви.
В екип с красивата полицайка Амелия Сакс стъпка по стъпка Линкълн Райм прониква в лабиринта от улики с надеждата да предотврати поредното чудовищно престъпление. Бясната надпревара с времето се превръща в битка на два интелекта, защото Колекционера е хитър, интелигентен и… добре познава Райм!
Джефри Дивър е един от признатите майстори в криминалния жанр. Романът „Колекционерът на кости“ е екранизиран с участието на Дензъл Уошингтън и Анджелина Джоли.
Но не. Сега разбра, че греши. Амелия Сакс бе като всички останали - стараеше се да не го нагруби и бързаше да се измъкне от компанията му колкото се може по-скоро.
Изведнъж сърцето му се превърна в буца лед.
- Тъкмо разговаряхме за срока за следващото престъпление - каза той хладно. - Убиецът не е определил точен час.
- Смятаме - продължи Селито, - че каквото и да възнамерява този изверг, жертвата няма да умре изведнъж. Не се знае със сигурност кога ще настъпи смъртта. Линкълн смята, че е затворил някой нещастник на място без достатъчно кислород.
Сакс присви леко очи. Това не убягна на Райм.
Разговорът им бе прекъснат от влизането на двама мъже със сиви костюми, които нахлуха в стаята, сякаш си бяха вкъщи.
- Почукахме - оправда се единият.
- Звъняхме - добави другият.
- Никой не ни отвори - каза първият.
И двамата бяха на около четиридесет. Единият бе малко по-висок от другия, но и двамата имаха прошарени коси. Усмихваха се по еднакъв начин и преди протяжният бруклински акцент да развали впечатлението му, Райм си каза: „Селски момчета.“ Носът на единия бе изпъстрен с лунички.
- Добър ден, господа.
Селито представи Братята Харди: детективи Бединг и Сол, отрядът за вършене на черната работа. Бяха специалисти по разпитването на хора, живеещи в близост до местопрестъплението. За тази задача се изискваше истинско майсторство - нещо, което Райм никога не научи и не поиска да научи. Задоволяваше се да изнамира веществените доказателства и да ги дава на такива хора, които като детектори на лъжата бяха в състояние да оборят и най-желязного алиби. Никой от двамата явно не сметна за странно да докладва на прикован на легло цивилен.
Сол, по-високият, този с луничките, започна:
- Намерихме тридесет и шест...
- ... и осем, ако броим двама наркомани. Които той не смята за надеждни. Аз ги смятам.
- ... души. Разпитахме всичките. Не пожънахме големи успехи.
- Повечето както винаги са слепи, глухи, ни лук яли, ни лук мирисали.
- Никой не е виждал таксито. Претърсихме целия Уестсайд. Нищо.
- Кажи им добрата новина.
- Имаме свидетел.
- Свидетел ли? - възкликна Банкс. – Страхотно!
Райм остана доста по-скептичен:
- Продължавайте.
- Около мястото на сутрешното убийство, на железопътната линия.
- Видял някакъв мъж да върви по Единадесето авеню, да завива...
- „Внезапно“ да завива, както се изрази човекът.
- ... и да тръгва по уличката, която излиза над линията. Спрял на ъгъла за момент...
- ... като се оглеждал...
Това не се стори логично на Райм.
- Не изглежда да е нашият човек. Прекалено е хитър, за да рискува да го видят.
- Но... - продължи Сол, като вдигна пръст и погледна партньора си.
- ... в целия квартал има само един прозорец, от който се вижда мястото.
- И точно от него гледал нашият свидетел.
- Станал рано, Господ да го поживи.
Без да се замисля, че ѝ е сърдит, Райм се обърна към Сакс:
- Е, Амелия, какво мислиш?
- Моля? - тя се извърна от прозореца.
- За да сме точни, сутринта спря движението по Единадесето авеню, не по Тридесет и седма.
Сакс не успя веднага да му отговори и Райм се обърна отново към близнаците:
- Как е изглеждал?
- Свидетелят не е видял много.
- Бил е вече къркан.
- Каза, че бил дребен на ръст. Не си спомня цвета на косата. Раса...
- ... вероятно бял.
- С какво е бил облечен? - попита Райм.
- С нещо тъмно, доколкото е видял свидетелят.
- И какво е правил? - заинтересува се Селито.
- Цитирам: „Просто си стоеше, гледаше надолу. Помислих, че се кани да скочи. Нали се сещате, под някой влак. Погледна си няколко пъти часовника.“
- После си тръгнал. Продължил да се оглежда. Като че се опасявал да не го видят.
„Какво е правил? - запита се Райм. - Гледал е как жертвата умира? Или е оглеждал терена, преди да я зарови?“
- Пеша или с кола? - попита Селито.
- Пеша. Проверихме всички паркинги...
- ... и гаражи...
- ... в района. Близо е до Конгресния център, така че наоколо е фрашкано с паркинги. Толкова са много, че пазачите излизат на улицата и размахват оранжеви флагчета, за да примамват колите.