Спасяването на света и други екстремни спортове
- Автор: Паттерсон Джеймс
- Серия: Maximum Ride #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1230-5
- Переводчик: Александър Маринов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Спасяването на света и други екстремни спортове». Краткое содержание книги:
Все пак се постарах да не нанасям прекалено много щети. Сигурно заради момичешкия такт, който бяха присадили в моята ДНК.
— Топло е! — отбеляза Ейнджъл доволно.
— Да проверим в кухнята! — Ръч се втурна нататък.
— Страхотно е — каза Ари.
Зъба го стрелна с отровен поглед, след което ме измери хладно с очи. Направих се, че не забелязвам, и се насочих към кухнята. Беше време за едно здраво хапване.
— Ох, добре, че не са вегетарианци — каза Ръч искрено и извади няколко консерви говеждо.
— Как се казваха онези, дето са по-зле и от вегетарианците? — сбърчи нос Гази.
— Вегани — отговорих. — Хайде, да отворим тези сладури!
Потърсих отварачка.
— Вижте, има дори кучешка храна! — каза Газопровода и вдигна пред себе си хартиен чувал.
Тото го измери с поглед.
— Шегуваш се, нали?
В хладилника имаше и прясна храна — сирене, ябълки. Сладко. Масло.
— О, раят на прасетата — пое дъх Ръч.
Ари се хранеше с мъка през разкъсаната си уста. Не казах нищо. Човек трябва да понесе последствията от изборите, които прави.
Напоследък замисляла ли си се за избора, който ти правиш, Макс? — попита Гласът. — Онова, което избираш, в името на общото благо ли е, или на твоето собствено?
Няма по-добър начин да убиеш апетита си от това да чуеш безплътен глас в главата си.
Очевидно не избирам само заради себе си — помислих злъчно. — Ако беше така, щях да се излежавам в някой удобен хамак с книга в ръка. Някъде на топло.
— Какво имаше предвид онзи, който каза, че Китай иска да ни използва като оръжие? — попита Иги и изля половин кутия мюсли в една купа… Без да разсипе нищо.
— Не знам — повдигнах вежди аз. — Вероятно като шпиони? Нямаме телосложението да носим тежки оръжия. Макар че кой знае какво са измъдрили онези откачалки! Вероятно някоя пълна глупост, например да ни завържат за бомба и да я програмират да избухне в последния момент — нещо такова.
Гази се засмя. Огледах се и си помислих: Всички от ятото са заедно и сме невредими. Засега.
Така де, ятото и Ари. Същинска колекция циркови експонати. И говорещо куче. И все пак беше хубаво.
— Може ли да поговорим? — Зъба се беше надвесил над мен.
Тялото му излъчваше напрежение.
Ох, страхотно.
— Може ли да е по-късно? — лапнах последната от равиолите в консервата и зачоплих по дъното с вилица.
— Не.
Поспорих, но когато си наумеше нещо, Зъба нямаше убеждаване. С въздишка станах от стола и излязох навън. На верандата скръстих ръце на гърдите си.
— Добре, давай, излей си душата — казах в опит да прикрия, че ме наранява.
— Трябва да избереш сега — отрони той, а от очите му направо хвърчаха искри. — Мен или него.
59
— Боже, Зъб, колко романтично! — рекох саркастично. — Що за свинска проява на сексизъм?
Той изпуфтя раздразнено, като лицето му дори не доби смешен вид, както можеше да се очаква.
— Не в смисъла на гадже, идиотка такава! Имах предвид като член на ятото! Боже, колко си самонадеяна! Опитвам се да ти кажа, че единият от нас трябва да се махне — или той, или аз. Не мога да понеса, че ще позволиш на някого, който се е опитвал да убие и двама ни, при това неведнъж, да остане с нас!
— Вероятно ако се напрегна, ще успея да осмисля това изречение — троснах се на свой ред. — Но не искам да избирам между двама ви! Хората се променят, Зъб. Не можеш да отречеш, че Ари спаси живота ни. Че помогна на Ейнджъл. Че докато бяхме там, ми показа част от нещата, които се случват в Училището.
— Да, и съм убеден, че няма никакви други подбуди за това! Сигурен съм, че не носи подслушвател, не ни следи, не казва на останалите къде се намираме във всеки миг! Сигурен съм, че седем години промиване на мозъка и обучение са се изпарили само с едно твое намигване!
Зяпнах насреща му.
— Той е на седем години, тъпако! Плюс това не намигам на никого! Нито на теб, нито на него, на никого! Той дори не си го е помислял!
Не бях виждала Зъба така ядосан. Беше стиснал устни толкова плътно, че кожата около тях бе побеляла.
— Сигурен съм, че допускаш най-сериозната грешка в живота си! — тросна се накрая.
След годините, прекарани в криене и летене извън радара (буквално и преносно), дори и сега, когато сипехме огън и жупел, го правехме тихо, така че само ние да чуваме гласовете си.