Спасяването на света и други екстремни спортове
- Автор: Паттерсон Джеймс
- Серия: Maximum Ride #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1230-5
- Переводчик: Александър Маринов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Спасяването на света и други екстремни спортове». Краткое содержание книги:
Той ме стрелна с очи.
— Ти основаваш своя на Гласа, който чуваш в главата си. Глас, който при това не е твоят собствен. Нали така?
Е, поставено по този начин…
Просто се чувствах толкова объркана.
На всичкото отгоре трябваше да кажем на малките. В главата си разиграх поне сто разговора с тях. Как щяха да реагират? Какво щяхме да им обясним?
— Реших да поема по свой път — изтърси Зъба пред ятото прямо, като хвърли поглед на Ари. — Почти всеки, който иска да се присъедини, е добре дошъл.
Да се присъединят? Само през трупа ми.
— Мисля, че е по-добре да останем заедно, докато Зъба се върне — изрекох спокойно. Защото ако и един от вас предпочете него пред мен, ще го убия.
Четирите чифта очи на ятото, едно куче и Ари мърдаха между мен и него.
— По дяволите! — каза Тото.
— Недейте да го правите — каза Ръч притеснено.
Повдигнах рамене с пламнали бузи. Зъба го правеше.
— Ама че побъркани деца! — измърмори Тото.
Той закрачи наоколо на късите си крачета, накрая отиде при Ейнджъл и седна върху стъпалата й. Тя се наведе и разсеяно го погали по главата.
— Трябва да избираме, така ли? — изскимтя Гази.
Погледна Зъба, после мен. После Ари.
Мамка му — помислих си.
— Аз отивам със Зъба. — Лицето на Иги беше безизразно, но от гласа му сърцето ме заболя. Бях доволна, че не можеше да види изумлението на лицето ми.
Преглътнах онемяла.
— Аз оставам с Макс — каза Ръч опечалено и пъхна ръката си в моята.
Стиснах я, но забелязах погледа, който хвърли на Ари с крайчеца на окото си. Не му вярваше и не искаше той да остава с нас.
— Аз ще последвам избора на Ейнджъл — рече Тото. — Щом така трябва.
Газопровода и Ейнджъл мълчаха. Ейнджъл явно общуваше с него телепатично, тъй като той поклати глава със съсредоточен вид. Накрая Ейнджъл кимна решително, избута Тото от краката си, застана до мен и обяви:
— Аз оставам с Макс.
— Където кажеш — изсумтя Тото навъсено и отново се настани на краката й.
— Аз отивам със Зъба — каза Гази.
Изгледах го смаяно.
Остана само Ари, нежеланият натрапник в семейството ни.
— Очевидно е — промърмори той и застана до мен. Раните по лицето му заздравяваха доста бързо, както нашите. — Макс.
Моля, моля, моля се да не съжалявам за това решение — помолих се на висшите сили. — Искам да кажа повече, отколкото съжалявам вече.
— Добре тогава — каза Зъба и метна раницата си на гръб.
— Добре тогава — казах и вирнах брадичка, докато цялото ми същество копнееше той да не го прави, като същевременно се стремях да не разкрие този копнеж.
И така всичко приключи. Ятото се раздели на две. Нямах никаква представа дали някога щях да видя Зъба и неговата група отново.
63
Какво представлява истинският водач? Човек, който може да застане пред остатъка от ятото със спокойно, самоуверено излъчване, когато единственото, което иска да направи, е да се изповръща в снега от страх и омерзение.
Половината ми ято ме беше напуснало. Зъба също. Дясната ми ръка. Как можа да го направи? Нима не се нуждаеше от мен?
Изправих рамене. Аз не се нуждаех от него. Вече не.
— И така, банда… — обърнах се към Ръч, Ейнджъл и Ари. И Тото.
Ръч и Ейнджъл едва успяваха да сдържат треперещите си устни. Може би с Тото и Ари беше същото, но за тях ми беше по-трудно да преценя.
— Не мога да повярвам, че го направиха! — Типично в неин стил Ръч изтърси онова, което мислех и аз, но не смеех да го произнеса на глас. — Не бива да се делим. Обещахме никога да не се разделяме. Трябва всички да се държим заедно.
Кажи го на Зъба.
— Определено се надявах да не се стига до подобно нещо, но ще се оправим — казах аз решително.
— Какво ще правим сега? — попита Ейнджъл. — Имаме ли план?
Изгледах я с укор.
— Винаги има план. Колко пъти трябва да ви го повтарям?
Хайде, Макс, измъкни някакъв план от вълшебния цилиндър, бързо.
Идете в Европа.
О, слава на Бога. И на Богинята. На каквото и да е там. Гласът най-сетне имаше някакво конструктивно мнение, а не просто поредната житейска мъдрост.
— Заминаваме за Европа — казах твърдо.
Раздадох им раниците. Дадох си сметка, че двамата с Ари трябваше да си поделим задачата да носим Тото през повечето време. Нито Ръч, нито Ейнджъл щяха да се справят с теглото му за по-дълъг полет.
Прекрасно. Надявах се Ари да не изяде Тото.
— Европа! — възкликна Ръч с вълнение. — Винаги съм искала да посетя Европа! Къде ще идем? Искам да видя Айфеловата къща!