Спасяването на света и други екстремни спортове
- Автор: Паттерсон Джеймс
- Серия: Maximum Ride #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1230-5
- Переводчик: Александър Маринов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Спасяването на света и други екстремни спортове». Краткое содержание книги:
— Кула — поправих я. — Айфеловата кула. Всъщност мислех да идем в…
Англия, на първо време. Започни от Англия. И потърси тамошните Училища.
— Англия — казах.
Протегнах ръце към Тото и той скокна в прегръдките ми. Закопчах го в якето — малката му космата муцунка щръкна от пазвата ми. Все още изглеждаше малко проскубан, но се надявах скоро козината му да порасне.
— Ще потърсим тамошните Училища и ще съберем информация за тях. И за всичко, свързано с този план за Ре-Еволюция. Трябва да действаме бързо.
— Аз съм с теб — каза Ари искрено. — Ще ви пазя, каквото ще да става. — Сведе глава и усетих уплашеното седемгодишно момче, скрито вътре в него. — Поне докато изтече срокът ми на годност.
Кимнах, без да издавам никакви чувства.
— Ами, добре — казах и се засилих по алеята, за да полетя. — Поемаме на изток!
Както обикновено, щом се издигнахме високо във въздуха, ми олекна значително. Земята под нас беше плетеница от кафяво и зелено, с тънките сребърни нишки на реките и сивите петна на селищата. Беше студено и очите ми се насълзяваха от вятъра, но в небето се чувствах по-спокойна, сякаш владеех нещата по-добре.
Постепенно ме озари прозрението, че Англия всъщност беше доста далеч, отвъд огромна водна шир. Няколко пъти бяхме летели в продължение на седем-осем часа без спиране, но не беше лесно, а и след това се бяхме чувствали напълно смазани. А и беше очевидно, че Ари не е особено умел летец, не и с нескопосано присадените си криле. Хм-м. В Атлантическия океан нямаше къде да кацнем за почивка.
Идете във Вашингтон. Може да хванете директен полет от летище „Дълс“.
В смисъл със самолет?
Точно така. Истински самолет, с крила и опашка.
Ние… в самолет. По някаква причина това не ми звучеше естествено. Беше прекалено.
Освен това да не забравяме проблема с клаустрофобията на затворени места.
Ще се справите.
— Ще летим до Вашингтон — осведомих новото си миниято. — Оттам ще вземем самолет.
Останалите ме изгледаха със смайване. Зачудих се как щяхме да прекараме Ари със странния му страховит външен вид през оживеното летище.
— Ще пътуваме със самолет? — попита Ръч, като едва не изцвърча.
Тото повдигна вежди.
— Това не е ли малко прекалено?
Въздъхнах.
64
Полетът на запад без Макс е като да се опитваш да летиш само с едно крило — помисли си Зъба. Лицето й все още беше пред очите му. Ядосано, объркано и — макар че тя самата никога не би го признала — уплашено. Лицето, което го беше съпътствало през почти всеки ден от живота му. Беше го виждал мръсно, покрито с прахоляк, охлузено и окървавено, ядосано, усмихнато, потънало в сън, изричащо пълни лъжи напълно искрено… обърнало поглед към него с онзи блясък в очите, с начина, по който се разбираха…
Но не му беше оставила избор. Как очакваше да постъпи той? Просто да се примири и да приеме Ари? Да каже: „О, да, разбира се!“ и просто да забрави колко пъти Ари се беше опитвал да го убие, колко голяма вероятност имаше да носи подслушвател и да ги следи, колко опасно е да остане с тях? Той беше бедствие от напаснати части от чужди тела, подобрения, объркани чувства и психическа нестабилност. Ходеща… не, летяща бомба със закъснител, която заплашваше да избухне всеки момент.
Ето какво мислеше Зъба: при положение че животът на Ари, така или иначе, изтичаше след няколко дни, дали му пукаше какво ще прави през останалото време, по дяволите? Ненормални опасни изпълнения, престъпване на закона, убийства — всичко беше възможно. А и нищо не би имало значение за него, тъй като след няколко дни щеше да бъде мъртъв. Приятелите нямаха значение, нито пък верността. Можеше да срине всички мостове след себе си.
И Макс беше избрала да позволи на такъв човек — „човек“ — да остане с нея. И с малките от ятото.
Зъба беше готов да я последва до края на света, където и когато и да беше той. Ако тя се спуснеше в кратера на действащ вулкан, щеше да я подкрепи, без да се замисля.
Но не можеше да приеме Ари.
— Зъб?
Гласът на Гази звучеше умърлушено. Мисълта, че се бяха разделили, не се нравеше на никого. Усещането, че са разцепени наполовина, си имаше обяснение — наистина го бяха направили.
Зъба го погледна с вдигната вежда.
— Къде отиваме?
— На Западния бряг — отговори Зъба. В противоположна на Макс посока.
— Какво има там? — попита Иги.