Спасяването на света и други екстремни спортове

— Ари е убиец! — каза Зъба. — Отрова! Отровили са го и са го побъркали до такава степен, че дори не може да мисли трезво. Той е откровена заплаха и ако смяташ, че присъствието му тук е добре дошло, явно не си с всичкия си!

Поколебах се. Той беше дясната ми ръка, най-добрият ми приятел, човекът, който винаги, винаги пазеше гърба ми. Беше готов да умре, за да ме спаси, а аз бих се хвърлила и пред влак заради него, без да се замисля и за секунда.

— Добре — произнесох бавно и разтрих слепоочия. — Искрено мисля, че се е променил, а и, така или иначе, срокът му на годност изтича скоро. Но осъзнавам, че присъствието му тук е трън в очите на всички.

— Значи си го усетила, а, Шерлок?

Очите ми заискриха.

— Опитвам се да постигна някакво съгласие, идиот такъв! Щях да кажа: нека да помисля по въпроса. Междувременно ще го следя изключително зорко. При първия признак на нещо подозрително, ще се разправя с него лично. Става ли?

Зъба ме изгледа невярващо.

— Ти добре ли си? Май в крайна сметка вярно са те увредили безвъзвратно! Ари трябва да се разкара веднага!

— Той няма къде да отиде! Помогна ни, спомняш ли си? Няма да го приемат обратно. Освен това, както ти повторих вече няколко пъти, е едва на седем години, независимо от размерите си. Как ще оцелее?

— Изобщо не ме интересува — каза Зъба ледено. — Нямам нищо против да не оцелее. Забрави ли това? — Той вдигна ризата си и ми показа розовите белези от раните си. Преди време Ари го беше накълцал като филе. Зъба едва не се прости с живота си заради загубата на кръв.