Спасяването на света и други екстремни спортове
- Автор: Паттерсон Джеймс
- Серия: Maximum Ride #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1230-5
- Переводчик: Александър Маринов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Спасяването на света и други екстремни спортове». Краткое содержание книги:
— Ще остави Ари да ни изяде! — изписка Ръч, изпъчи гърди в дъното на клетката и стисна юмруци. — Но от този залък ще му приседне.
Пауза. Сега искам да сте искрени — кога за последен път ви се е налагало да попречите на някого да ви изяде? Ето какъв е налудничавият живот на лабораторния плъх беглец.
Време беше да изплюя камъчето.
— Ейнджъл не е предателка — обявих. — Двете решихме тя да постъпи така, за да попадне вътре и да може да ни измъкне, ако се случи нещо лошо. Тя беше моят шпионин.
Времето сякаш спря. Четири онемели деца птици се опулиха насреща ми.
— Измислихме плана в случай, че ни сполети нещо ужасно — продължих бързо. — Както и стана. Ейнджъл не е предателка — не си го е и помисляла.
Тряс! Времето отново тръгна — Ари беше успял да прегризе решетките. Изглеждаше ужасно — металът беше разкъсал жестоко устата му и всичко беше опръскано с кръв и противна заличителска слюнка.
Фрас! Ейнджъл удари поредната Бяла престилка. Подобно на Тер Борщ, и този също се свлече като чувал. Всъщност Тер Борщ не се беше изправил — въргаляше се по земята и стенеше.
Хря-я-яс! Ари направи поредната пръчка на решетката на парчета и разпъна другите около нея с неестествено силните си ръце. Лицето му представляваше потресаваща каша от кървища и месо, озъбена и ръмжаща от усилието.
— Аз ще се заема с него — прошепна Зъба напрегнато в ухото ми. — Ти вземи останалите и ги изведи оттук.
Трескаво потупах останалите по ръцете два пъти. Кръстосахме поглед, те кимнаха и зачакахме хода на Зъба.
С последен стържещ мощен трясък Ари раздели решетката и отвори дупка с размерите на цял Заличител в стената на клетката.
— Готови… — гласът на Зъба прозвуча смъртоносно тихо в хаоса от викове около нас.
Напрегнахме мускули, готови да се втурнем навън в мига, щом Зъба повалеше Ари… Но вместо да се спусне към нас, Ари се отдръпна бързо.
— Хайде! — извика той. — Махайте се от тук! Ние ще задържим тези гадове!
Моля?
— На наша страна е! — извика Ейнджъл отгоре. — С мен е! Помага ви да избягате! Ари! Пусни тайното оръжие!
Ари взе да ровичка в якето си. Отвътре изскочи малък черен като въглен силует и се втурна бясно наоколо, ръмжейки с оголени зъби.
Това не беше ли… възможно ли беше?
— Действайте или сте свършени! — извика Тото. — Хайде, живо, живо, живо!
54
Зъба се изстреля през дупката в клетката, грабна Тото и полетя във въздуха за по-малко от три секунди. За наше удивление Ари се дръпна встрани и му направи път.
Блъснах Ръч през отвора. Тя се затича, подскочи, увисна във въздуха за момент и се понесе нагоре с мощни махове на крилете.
Ари продължаваше да стои встрани.
Без да го изпускам от поглед, бутнах Иги навън.
— Четири стъпки и нагоре на десет часа — просъсках.
Той кимна и последва указанията ми.
— Хайде, Гази, ти си последен — казах и направо го изхвърлих през дупката.
Разкривените решетки го одраскаха. Потръпнах, но в момента това не беше важно.
Ари го изпрати с поглед.
Ейнджъл държеше хората под контрол. Беше мой ред. Отношенията ми с Ари не бяха розови — така де, единият непрекъснато се опитваше да убие другия и аз дори бях успяла веднъж, — но в момента нямаше време за колебания. Изскочих от клетката, стъпих на земята, разтворих криле и се издигнах на един дъх.
Боже, какво прекрасно чувство беше да си във въздуха, да летиш далеч от света, в който ни очакваха само болка и смърт!
— Толкова се радвам, че ви виждам, банда — рече Тото с леко вълнение в гласа. — Мислех, че сте мъртви! Не знам какво щях да правя без вас!
— И аз се радвам да те видя — отвърнах, като се изненадах от факта, че наистина го мисля.
Под нас Ейнджъл хвърли металния прът и се стрелна нагоре подобно на комета. Сериозното й лице беше красиво. Изпратих няколко въздушни целувки на моята вярна съзаклятница в измамата, а тя грейна насреща ми.
В този миг се появиха екзекуторите и откриха огън по нас. Джеб посегна към ръката на единия и се опита да отклони стрелбата, но онзи просто го удари с оръжието и продължи да стреля.
Ние обаче бяхме извън обсега им. За да ни уцелят, се нуждаеха от базука.
— Хе-хе-хе — рекох тихичко и ги измерих с поглед.
Напълних гърди със свежия нощен въздух, преброих ятото и се съсредоточих за миг, за да се ориентирам — почувствах къде се намираме, накъде е север и накъде трябва да тръгнем.