Спасяването на света и други екстремни спортове
- Автор: Паттерсон Джеймс
- Серия: Maximum Ride #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1230-5
- Переводчик: Александър Маринов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Спасяването на света и други екстремни спортове». Краткое содержание книги:
— Вече се събудихте, ja? — изрече ужасяващо познат глас с акцент.
— Ja, ja — измрънках аз и разтърках глава. — А ти си си все същият задник, ja?
— So, време е да ви елиминираме — заяви Тер Борщ с жизнерадост в гласа. — Не указвате никакво съдействие с тестовете, така че нямаме нужда от вас.
Помогнах на Ръч да се надигне и я разтрих по гърба, докато тя кашляше.
— Не мога да повярвам — отрони Зъба и разкърши рамене.
Огледа клетката. Побираше и петима ни при условие, че не си позволявахме луксове от типа на това да се изправим или да се движим.
— О, повярвайте — рече Тер Борщ и плесна с ръце. — Тази вечер ще приложим нашия план „Ре-Еволюция“! Und като приключим, на света ще останат по-малко от един милиард хора. Всички държави ще бъдат под наш kontrolle! Няма да има нито болести, нито слабости. Новото умно силно население ще спаси планетата und ще ни отведе в двайсет и втори век!
— Да — казах аз. — А ако отвориш речника на „откачен мегаломан“, ще видиш собствената си снимка.
— Не можеш да ме впечатли с думите си, момиче — каза Тер Борщ по-спокойно. — Време е да ви елиминираме. Провалихте се на всички тестове. Безполезни сте. Kaputt!
— Да, но пък сме страшни сладури — казах и наредих на мозъка си да започне да бълва идеи.
Огледах небето и полето, доколкото позволяваха решетките, но не видях нищо. Хайде, хайде — помислих си.
— Макс? — прошепна Ръч, приближи се до мен и взе ръката ми в своята.
Стиснах я успокоително, докато вътрешно се чудех дали времето ни наистина не беше изтекло. Петимата бяхме наблъскани гръб до гръб в тясната клетка и всички гледахме навън.
В далечината се появи неясно петно, което се понесе към нас и взе да увеличава размерите си. След секунда установих, че са група хора, крачещи през полето. Вероятно бързаха, за да не изпуснат представлението. Разбира се, някои бяха облечени в бели престилки, но не всички. Различих Джеб и Ан Уокър.
— Как ще се измъкнем от тук? — пророни Гази, така че да го чуем само в ятото.
— Има план — прошепнах аз. — Винаги има план.
Е, поне звучеше добре.
— Деца — каза Джеб, щом се приближиха. — Няма нужда да се стига до това.
— Добре — отвърнах. — Нека бъде различно. Пуснете ни от клетката!
Той стисна устни и поклати едва забележимо глава.
Дойде ред на Ан. Вътре в клетката направо вибрирахме от напрежение.
— Знаете ли кое е най-тъжното? — попита тя.
— Ситно раираният ти костюм? — предположих аз. — Или модерните обувки?
— Дадохме ви всички възможни изходи — рече Ан.
— А, не! Всички възможни изходи включват и това да отворите тази нечовешки тясна клетка и да ни пуснете навън — казах на път да избухна. — Това са всички възможни изходи. В противен случай излиза, че сте ни дали само някои изходи. Не виждате ли разликата?
— Стига! — излая Тер Борщ. — Es ist nutzlos — безсмислено е! Остава само да дойдат екзекуторите. Може да се сбогувате.
— Сбогом — чу се сладкият глас на момиченце.
В следващия миг един лъскав метален прът прелетя през въздуха и фрасна Тер Борщ в главата. Разнесе се отблъскващ пукот като от цепеща се диня.
53
Така… След това определено стана интересно.
— Ейнджъл! — изпищя Ръч, последвана почти мигновено и от Гази.
Двамата със Зъба се хвърлихме към решетките и взехме да ги блъскаме в търсене на слабо място.
Ейнджъл летеше пъргаво наоколо, а белите й криле пърхаха по-бързо и от ударите на сърцето ми. Тя се спусна шеметно към групата учени, те се пръснаха и се разпищяха за помощ към роболетите.
— Не мога да я разбия! — изсъска Зъба и заблъска с юмруци стените на клетката.
— Аз обаче мога!
Обърнахме се по посока на дрезгавия глас зад нас. Ари тъкмо приключи пълното си преобразяване и се изправи — чуден Заличител от доброто старо време. Бях забравила колко приличаше на вълк. От толкова близо лицето… не, муцуната му, пълна с жълти, заострени зъби… изглеждаше страховито.
— Назад! — извиках и изтиках ятото по-далеч от него.
Рунтавите му ноктести лапи сграбчиха металните решетки, той се хвърли към нас и затрака с челюсти. После впи зъби в решетките пред уплашения ми поглед и започна да ги гризе с отвратително метално стържене.
Отвън Ейнджъл висеше във въздуха като някакво демонично колибри и размахваше пръта, за да задържи всички и всичко далеч от нас.