Пътят между световете
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътят между световете». Краткое содержание книги:
Мейгрейт лежеше под платнище, опънато на четири колчета, и се заслушваше в приглушения разговор до огъня. Гашадите несъмнено се страхуваха от нея и още не можеха да повярват, че са я заловили с такава лекота.
Тя пък не можеше да си прости, че се е показала такава тъпачка. И като си представи, че ще обяснява тази беда на Фейеламор… унижението, презрителния поглед на господарката й. „Не съм се отдалечила много от досегашния си живот, щом мисълта за нейната ярост ме притеснява толкова.“ Мейгрейт беше готова на всичко, за да си спести този позор. Но как да се измъкне? Албиносът Ребан клечеше недалеч от навеса и розовите очи се взираха неуморно в лицето й. Мейгрейт схвана, че е надарен с особен вид усет и дебне за хитрини или опити за бягство.
Ама че задача, досущ като Хригмите на Калиат. От каква слабост на гашадите би успяла да се възползва в сегашното си състояние? Общият им усет се засилваше, щом образуват своя кръг. Съзнанията им постигаха мощ, обаче телата им ставаха твърде уязвими. Може би това беше шансът да успее в сблъсъка.
Първо да всее у тях такава паника, че те да свържат съзнанията си, за да се защитят. Нали иначе би им се изплъзнала — поредното унизително за тях поражение. А после да ги удари, преди да са се подготвили. Знаеше, че имат слабо място — непоносимостта към ярка слънчева светлина.
Ала и тя се чувстваше безпомощна. Гашадите не пропуснаха да вържат ръцете й в китките, а кожата още я болеше и отнемаше от бистротата на мислите й. Как да се възползва от тази тяхна слабост?
В огъня бяха сложени достатъчно дърва, осветяваше далеч наоколо. 0, да — пламъци и светлина. Мейгрейт насочи съзнанието си към сърцевината на пламъците. Нямаха нужда от много разпалване, стига да е достатъчен притокът от въздух.
А за човек, владеещ Тайното изкуство, въздушните течения не бяха никакво препятствие. Мейгрейт се вторачи в струпаните клони и се съсредоточи във въздуха, засмукван постепенно към жаравата в основата на огъня, после изтласкван устремно нагоре. Погрижи се да подхрани напора. Въздухът полека се подреждаше в по-мощни течения. Скоро ветрецът разлюля стръковете суха трева наблизо.
Челото я засмъдя от продължителните усилия и в главата й сякаш се разпали огън. Въздухът всеки миг можеше да поднови хаотичното си завихряне. Но тя не допускаше частиците му да и се противят.
Огънят се разгаряше и привличаше въздуха все по-силно. Тревата вече шумолеше от невидимата спирала, която се усукваше около дървата и изфучаваше нагоре сгорещена. Пламъците подскачаха буйно.
Сега стихията нямаше нужда от подтикване. Един гашад се обърна стреснато и заслони очите си с длан. Огънят бучеше като погребална клада и около него се въртяха вихрушки. Дори очите на Мейгрейт се раздразниха от сиянието.
— Но какво прави тя?! — ахна мъжът.
По бузите му се стичаха сълзи от разлютените очи.
— В кръг, по-бързо! — писна Куисан.
— Овъгли ги до кости! — кресна Мейгрейт, изправи се със скок и протегна вързаните си ръце напред.
Пламъците се проточиха нагоре като мълния и опърлиха листата на близкото дърво.
Гашадите жумяха и стенеха, докато се събираха около нея. Куисан им подаваше някакъв съд и те отпиваха. Хванаха се за ръце. Мейгрейт усещаше нарастващата мощ на връзката. Прехвърли вниманието си от огъня, който бездруго поглъщаше дървата с рев, а и вихрушката запращаше в него листа, парчета кора и съчки. Подготви се да порази гашадите, преди да надделеят. Време беше да се възползва от другата им слабост, да им нанесе мислен удар, ослепителен като огъня.
Гашадите затвориха кръга около нея и я доближиха. Този път се оказваха непреодолима преграда. На Мейгрейт й се догади, не можеше да се съсредоточи. Уж щеше да ги порази с беззвучен грохот по връзката, но силите не и стигаха. Те я притискаха, покоряваха я, проникваха в онова, което тя се стремеше да опази скрито.
— Какво търсиш тук? — изръмжа млада жена с фанатичен поглед и наскоро обръсната глава. — Какво е намислила Фейеламор?
Мейгрейт обаче им се опълчваше.
— Не я пускай, Кулис! — сопна се старицата Куисан.
Не издържаше на този натиск. В ума й изплува представата за портала. Гашадите предвкусваха победата и напрегнаха волята си докрай. Мейгрейт писна — не успяваше да прогони спомените за портала и за близката пещера. Лицата на противниците й грейнаха ликуващо. Колко почетно щеше да бъде завръщането им при Рулке с Мейгрейт и нейната тайна. Тя им нанесе повторен удар, без да им навреди, но поне ги стъписа, колкото да се изскубне и да побегне нагоре край реката към оформените от нея камъни на портала.