Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
3
Рекин примига.
— Не е възможно!
— Неизбежно е.
— Мастер Коста, сега вече не говорим за хитринки с лимончета. Обяснете.
— Заболяха ме краката — отвърна Локи. — А и гърлото ми нещо попресъхна.
Рекин го изгледа, после вдигна рамене.
— Селендри, стол за мастер Коста. И чаша.
Селендри намръщено се обърна и свали фино изработен стол от тъмно дърво с тънка кожена седалка от мястото му на стената, нагласи го зад Локи и той се настани върху него с усмивка на лицето. После тя се засуети зад гърба му и се върна с кристална чаша и я подаде на Рекин. Той вдигна шишето и изля в чашата щедра струя от червената течност. Червена течност?! Локи примига, но после се успокои. Камелеона, разбира се — виното, което менеше цвета си. Едно от стотиците прочути алхимични вина на Гал Верар. Рекин му подаде чашата, после седна върху бюрото си със скръстени ръце.
— За ваше здраве — вдигна чаша той. — То има нужда от цялата помощ, която може да получи.
Локи отпи продължителна глътка от топлото вино и си позволи няколко мига на съзерцание. Удиви се как вкусът на кайсии премина в по-тръпчивия вкус на възкисела ябълка точно когато преглъщаше. Тази глътка струваше двайсет волания, ако все още знанията му за пазара на алкохол бяха точни. Той кимна на Рекин с искрено одобрение, а Рекин пя свой ред му махна безгрижно.
— Няма как да е убягнало от вниманието ви, мастер Коста, че моята съкровищница е най-сигурната в Тал Верар — единственото място с най-изобилна охрана в целия град, всъщност, без да изключваме личните покои на самия Архонт. — Рекин подръпна прилепналата по дясната му ръка кожена ръкавица с пръстите на лявата си ръка. — А също и това, че е затворена в обвивка от девствен елдерглас и достъпът до нея е възможен само през няколко пласта металургични и механични изобретения, които, ако ми позволите да се погаля по препаската на слабините, нямат равни на себе си. Или това, че половината съвет на Приори я цени толкова високо, че й поверява голяма част от личното си благосъстояние.
— Разбира се — рече Локи. — Поздравявам ви за така ласкателната за вас клиентела. Но дверите на вашата съкровищница се пазят от устройства, а устройствата се разработваш от хора. Онова, което един човек заключва, рано или късно друг ще го отключи.
— Повтарям, това е невъзможно.
— А аз пак ви поправям — това е трудно. „Трудно“ и „невъзможно“ са братовчеди, които често бъркат един с друг, но имат много малко общо помежду си.
— По-голям е шансът вие да родите жив хипопотам — рече Рекин, — отколкото най-изкусният крадец на света да проникне през кордона, опасващ съкровищницата ми. Но това е глупаво — можем цяла нощ да седим тук и да си ги мерим. Аз казвам, че моят е дълъг пет стъпки, а вие — че вашият е шест и изстрелва огън по команда. Да побързаме и да се върнем към разговора по същество. Вие признавате, че и дума не може да става да измамите механизмите на моите игри. Моята съкровищница е най-сигурният възможен механизъм — в такъв случай аз ли съм плътта и кръвта, които сте възнамерявали да измамите?
— Възможно е този разговор да означава, че се отказвам от тази си надежда.
— Какво общо има измамата на моите клиенти със замисъла да проникнете в съкровищницата ми?
— Първоначално играехме само за да се слеем с тълпата и да прикрием наблюденията си над вашите действия — обясни Локи. — Времето минаваше, а ние не напредвахме. Измамите бяха шегички, с цел да направят игрите по-интересни.
— Моето заведение ви отегчава?
— Ние с Жером сме крадци. Лъгали сме на карти и сме задигали стоки на изток и на запад, оттук до Камор и обратно, години наред. Да въртиш въртележки с богаташите е занимателно само до време, а ние не напредвахме със задачата си и затова трябваше някак си да продължим да се забавляваме.
— Задачата. Да, споменахте, че сте били наети да дойдете тук. Обяснете по-подробно.
— Двамата с партньора ми бяхме изпратени тук, за да изпълним един много сложен план. Някой някъде иска съкровищницата ви да бъде опразнена. Не просто да проникнат в нея, а да бъде обрана. Ошушкана и зарязана като празна пчелна пита.
— Някой?
— Някой. Нямам ни най-малка представа кой е той. Връзката с нас държат подставени лица. Всичките ни усилия да проникнем зад прикритието бяха напразни. Нашият работодател остава за нас все така анонимен, както и преди две години.