Рицарят тамплиер: Рицар на Храма

Така пристигнаха и вести за това, което се случваше навън. От дъщерята от Сверкеровия род, която дойде последна, всички в "Божия дом" узнаха, че крал Кнут Ериксон, както го наричаха сега, яздил до самия Линшьопинг със своя ярл[5] Биргер Бруса, за да приеме капитулацията на Линшьопинг и да потвърди мира, който сега цареше съгласно неговите условия.

За двете Сесилии това беше повод за голяма радост. Годеникът на Сесилия Бланка наистина беше станал крал. А чичото на обичания от Сесилия Роса Арн беше кралски наместник. Цялата власт в кралството сега се намираше в техни ръце, поне цялата светска власт. Но и над този светъл хоризонт беше надвиснал голям, черен облак. Защото нищо не се чуваше за това дали крал Кнут имаше намерение да вземе своята годеница Сесилия Улвсдотер от "Божия дом".

В света на хората нямаше нищо сигурно. Един годеж можеше да се развали и защото човек е загубил войната, и защото я е спечелил. В борбата на хората за власт всичко беше възможно. Можеше да стане така, че победилите родове да поискат да се обединят чрез сключване на бракове, но можеше също и да решат да се обвържат с победените, за да гарантират мира. Съвсем сигурно беше единствено това, че тези девойки, които бяха най-силно засегнати от подобни планове, щяха да научат за тях последни.

Тази несигурност измъчваше Сесилия Бланка, но имаше и своята добра страна — това, че Сесилия не считаше победата за вече постигната. Тя не отправяше нападки срещу нещастните сестри, които принадлежаха към страната на победените, а Сесилия Роса се държеше точно като нея. Двете не високомерничеха, не тържествуваха над останалите и не се подиграваха на никого.

Поведението на двете Сесилии имаше добър и оздравителен ефект върху чувствата на намиращите се в "Божия дом" и майка Рикиса, която понякога беше много по-умна отколкото двете Сесилии предполагаха, съзря възможност да се намеси, докато положението беше най-благоприятно. Наред с всичко останало тя промени отчасти правилата за водене на разговори на каменните пейки в мястото за учене в северната част на колонадата.

По-рано имаше само часове за четене и дърдорене върху няколкото ръкописа, които се намираха в "Божия дом", или поучителни разговори за греха и наказанието, когато светските момичета биваха обучавани там. Но сега майка Рикиса покани на тези разговори госпожа Хелена Стенкилсдотер няколко пъти в края на лятото, за да им разкаже какво знае за борбата за власт, за което тя бе осведомена твърде много, и за това как трябва да се отнасят жените към подобни въпроси — нещо, за което тя знаеше още повече.