Силата на настоящето
- Автор: Толе Екхарт
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Кибеа"
- ISBN: 954-474-361-8
- Переводчик: Жанета Шинкова
- Жанр: Психология
Электронная книга - «Силата на настоящето». Краткое содержание книги:
ЕКХАРТ ТОЛЕ е роден в Германия, където живее до тринадесетгодишна възраст. След като завършва Лондонския университет, се занимава с научна работа в Кеймбриджкия университет. На двадесет и девет години преживява дълбока духовна промяна, която фактически разрушава старата му самоличност и променя коренно хода на живота му. Следващите няколко години Толе посвещава на стремежа да разбере, осмисли и задълбочи промяната, която бележи началото на едно пътуване навътре в себе си. Екхарт не принадлежи към никоя конкретна религия или традиция. Учението му внушава просто, но проникновено послание с непреходната яснота на древните духовни водачи: има път за преодоляване на страданието и за откриване на вътрешен мир.
Толе утвърждава присъствието си из целия свят като съветник и духовен учител. Чрез Силата на настоящето, превърнала се в световен бестселър, учението му за първи път става достъпно за широката публика. Голям успех имат и следващите му книги Гласът на покоя (ИК “Кибеа”, 2005), Практикуване на силата на настоящето (ИК „Кибеа”, 2009) и Нова земя (ИК “Кибеа”, 2009). Живее във Ванкувър, Канада.
За книгата
За да се отправим на пътуване в “СИЛАТА НА НАСТОЯЩЕТО”, трябва да изоставим своя аналитичен ум и изкуствения, създаден от него аз — егото. Още от началото на първата глава се озоваваме бързо на една значително по-голяма надморска височина, където въздухът е по-лек. Това е въздухът на духовното. Пътуването обаче е едно предизвикателство.
Екхарт Толе пише достъпно във формата на въпроси и отговори, за да ни упъти. Самите думи служат за пътни знаци.
Нови открития по пътя очакват мнозина от нас: ние не сме своят ум, ние можем да се измъкнем от психическата болка, истинската човешка сила може да бъде намерена само като приемем Настоящето. Научаваме също, че тялото всъщност е един от ключовете към състоянието на вътрешен мир, както и тишината и пространството около нас.
Достъп можем да имаме навсякъде. Тези точки на достъп, наречени портали, могат да ни въведат в Настоящето — сегашния момент, където проблемите не съществуват. Именно тук намираме радост и успяваме да приемем истинското си аз. Тук откриваме, че вече сме завършени, пълноценни и съвършени.
Мнозина от нас ще установят, че най-голямата пречка пред осъзнаването на този факт са връзките ни, особено интимните.
Но и тук сме на “нова територия” и нещата не са такива, каквито са ни се стрували преди. Научаваме, че взаимоотношенията ни също са портал към духовното просветление, ако ги използваме мъдро, т. е. ако ги използваме, за да станем по-съзнаващи и следователно по-любящи човешки същества. Какъв е резултатът? Истинско единение с другите.
Ако можем да присъстваме изцяло и да предприемаме всяка своя стъпка в Настоящето, ако можем да почувстваме реалността на неща като “вътрешното тяло”, “капитулацията”, “прошката” и “Неизявеното”, ще бъдем отворени за преобразяващото въздействие на “Силата на настоящето”.
Ако една риба се роди в аквариума ви и вие я наречете Джон, напишете ѝ свидетелство за раждане, разкажете ѝ за семейните ѝ корени и две минути по-късно друга риба я изяде, това е трагично. Но е трагично само защото сте изградили отделна самоличност там, където я е нямало. Уловили сте частица от един динамичен процес, танц на молекулите, и сте я превърнали в отделно същество.
Съзнанието се дегизира като форми, докато те не достигнат такава сложност, че то се загубва напълно в тях. В днешните хора съзнанието е напълно тъждествено с дегизировката. То познава себе си единствено като форма и затова живее в страх от унищожението — физическо и психическо — на тази форма. Това е его-умът и така настъпва болестното състояние. Като че ли някъде в процеса на еволюцията нещо се е объркало. Но дори и това е част от “лила” — божествената игра. Накрая натискът на страданието в резултат на това болестно състояние принуждава съзнанието да се разграничи от формата и да се събуди от съня. То си възвръща самосъзнанието, но на много по-дълбоко равнище, отколкото когато го е загубило.
Този процес е обяснен от Иисус в притчата за блудния син, напуснал дома на баща си, пропилял богатството си и, бедстващ, е принуден от страданието да се върне у дома. Когато се завръща, баща му го обича повече от преди. Синът е в същото състояние като преди, но все пак не съвсем същото. Има ново измерение на дълбочина. Тази притча описва пътя от несъзнателното съвършенство през видимото несъвършенство и “злото” до съзнателното съвършенство.
Разбирате ли сега колко по-дълбоко и по-широко е значението на присъствието ви като наблюдател на ума? Когато наблюдавате ума, отдръпвате съзнанието от формите на ума — този процес наричаме проследяване. Така наблюдателят — чистото съзнание отвъд формите — става по-силен, а мисловните форми отслабват. Когато говорим за наблюдаване на ума, персонализираме действие, което всъщност е от космическо значение: чрез вас съзнанието се събужда от съня на отъждествяването си с формата и се отдръпва от нея. Това е първият знак и присъща част на събитие, което вероятно се намира все още далеч в бъдещето на хронологичното време. Това събитие е краят на света.
Когато съзнанието се освободи от отъждествяването си с физическите и мисловните форми, то се превръща в така нареченото чисто или просветлено съзнание — присъствие. Това вече се е случило с малцина и е отредено да се случи скоро в много по-голям мащаб, макар че няма абсолютна гаранция, че наистина ще се случи. Повечето хора все още са в хватката на его-режима на съзнанието: тъждествени на ума си и управлявани от него. Ако не се освободят навреме, ще бъдат унищожени от ума си. Ще изпаднат във все по-голямо объркване, конфликти, насилие, болести, отчаяние и лудост. Его-умът е като потъващ кораб. Ако не го напуснете, ще потънете с него. Колективният его-ум е най-опасно лудото и рушително същество, обитавало някога тази планета. Какво мислите, че ще се случи тук, ако човешкото съзнание остане непроменено?
За повечето хора вече единствената почивка, която намират от собствения си ум, е в това, от време на време да се озовават на ниво на съзнанието под нивото на мисълта. Всеки прави това нощем, докато спи. Същото се случва в известна степен посредством секса, алкохола и наркотиците, които потискат излишната умствена дейност. Ако не бяха алкохолът, успокоителните, антидепресантите и незаконните наркотици, които се употребяват в огромни количества, лудостта на човешкия ум би била дори още по-очевидна. Смятам, че ако бъдат лишени от наркотиците си, голяма част от хората ще се превърнат в опасност за себе си и за другите. Разбира се, тези наркотици също ви държат в капана на едно болестно състояние. Широката им употреба само отлага разпадането на старите умствени структури и появата на по-висшето съзнание. Макар че отделният им потребител може да получи известно облекчение от ежедневния тормоз на ума, той не може да генерира достатъчно количество съзнателно присъствие, за да се издигне над мисълта и така да намери истинско освобождение.