Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Психология » Силата на настоящето
Силата на настоящето - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Силата на настоящето

Электронная книга - «Силата на настоящето». Краткое содержание книги:

За автора
ЕКХАРТ ТОЛЕ е роден в Германия, където живее до тринадесетгодишна възраст. След като завършва Лондонския университет, се занимава с научна работа в Кеймбриджкия университет. На двадесет и девет години преживява дълбока духовна промяна, която фактически разрушава старата му самоличност и променя коренно хода на живота му. Следващите няколко години Толе посвещава на стремежа да разбере, осмисли и задълбочи промяната, която бележи началото на едно пътуване навътре в себе си. Екхарт не принадлежи към никоя конкретна религия или традиция. Учението му внушава просто, но проникновено послание с непреходната яснота на древните духовни водачи: има път за преодоляване на страданието и за откриване на вътрешен мир.
Толе утвърждава присъствието си из целия свят като съветник и духовен учител. Чрез Силата на настоящето, превърнала се в световен бестселър, учението му за първи път става достъпно за широката публика. Голям успех имат и следващите му книги Гласът на покоя (ИК “Кибеа”, 2005), Практикуване на силата на настоящето (ИК „Кибеа”, 2009) и Нова земя (ИК “Кибеа”, 2009). Живее във Ванкувър, Канада.
За книгата
За да се отправим на пътуване в “СИЛАТА НА НАСТОЯЩЕТО”, трябва да изоставим своя аналитичен ум и изкуствения, създаден от него аз — егото. Още от началото на първата глава се озоваваме бързо на една значително по-голяма надморска височина, където въздухът е по-лек. Това е въздухът на духовното. Пътуването обаче е едно предизвикателство.
Екхарт Толе пише достъпно във формата на въпроси и отговори, за да ни упъти. Самите думи служат за пътни знаци.
Нови открития по пътя очакват мнозина от нас: ние не сме своят ум, ние можем да се измъкнем от психическата болка, истинската човешка сила може да бъде намерена само като приемем Настоящето. Научаваме също, че тялото всъщност е един от ключовете към състоянието на вътрешен мир, както и тишината и пространството около нас.
Достъп можем да имаме навсякъде. Тези точки на достъп, наречени портали, могат да ни въведат в Настоящето — сегашния момент, където проблемите не съществуват. Именно тук намираме радост и успяваме да приемем истинското си аз. Тук откриваме, че вече сме завършени, пълноценни и съвършени.
Мнозина от нас ще установят, че най-голямата пречка пред осъзнаването на този факт са връзките ни, особено интимните.
Но и тук сме на “нова територия” и нещата не са такива, каквито са ни се стрували преди. Научаваме, че взаимоотношенията ни също са портал към духовното просветление, ако ги използваме мъдро, т. е. ако ги използваме, за да станем по-съзнаващи и следователно по-любящи човешки същества. Какъв е резултатът? Истинско единение с другите.
Ако можем да присъстваме изцяло и да предприемаме всяка своя стъпка в Настоящето, ако можем да почувстваме реалността на неща като “вътрешното тяло”, “капитулацията”, “прошката” и “Неизявеното”, ще бъдем отворени за преобразяващото въздействие на “Силата на настоящето”.
1 ... 30 31 32 33 34 35 36 37 38 ... 83
Перейти на страницу:

Това са само няколко от привичните стратегии на ума за отричане на настоящето, които съставляват обикновеното несъзнание. Те лесно се изпускат от поглед, защото са до голяма степен част от нормалния живот — фоновото статично напрежение на постоянното недоволство. Но колкото повече се упражнявате да наблюдавате вътрешното си психоемоционално състояние, толкова по-лесно ще усещате кога сте попаднали в клопката на миналото или бъдещето, тоест на несъзнанието, и ще се събуждате от съня на времето в настоящето. Но внимавайте: фалшивото нещастно аз, израстващо от отъждествяването с ума, се храни с време. То знае, че за него настоящето е смърт и затова се чувства силно застрашено от него. Ще направи всичко по силите си да ви измъкне от него. Ще се опитва да ви задържи в клопката на времето.

ВЪТРЕШНАТА ЦЕЛ НА ВАШИЯ ПЪТ В ЖИВОТА

Виждам истината в казаното от вас, но все пак мисля,

че трябва да имаме цел в живота си, иначе просто

бихме се носили по течението, а целта означава

бъдеще, нали?

Как да го съчетаем с живота в настоящето?

Когато пътувате, полезно е да знаете къде отивате или поне общата посока, в която се движите, но не забравяйте: единственото истински реално в пътуването ви е стъпката, която правите в този момент. Тя е всичко, което имате.

Вашият път в живота има външна и вътрешна цел. Външната е да достигнете до дестинацията си, да постигнете, каквото сте си наумили, да придобиете това или онова, което — разбира се — засяга бъдещето. Но ако дестинацията ви, или стъпките, които ще предприемете в бъдеще, отнемат толкова много от вниманието ви, че станат по-важни от стъпката, която правите сега, значи напълно изпускате вътрешната цел на пътуването, която няма нищо общо с това къде отивате и какво правите, а само как го правите. Не е свързана с бъдещето, но е много свързана със състоянието на съзнанието ви в този момент. Външната цел принадлежи на хоризонталното измерение на пространството и времето. Вътрешната засяга задълбочаването на Битието във вертикалното измерение на безвремевото Настояще. Външното пътуване може да се състои от милион стъпала, вътрешното има само едно — стъпалото, където сте сега. Колкото по-дълбоко го осъзнаете, толкова повече разбирате, че то вече съдържа в себе си всички останали стъпала, както и крайната цел. Тази единствена стъпка се превръща в израз на съвършенството, акт на голяма красота и качество. Тя ви отвежда в Битието, светлината на Битието заблестява през нея. Това е и целта, и осъществяването на вътрешното ви пътуване, пътуването ви в себе си.

Има ли значение дали ще постигнем външната си цел, дали ще успеем или ще се провалим в света?

Ще има значение дотолкова, доколкото не сте осъзнали вътрешната си цел. След това външната става просто игра, която може да продължите да играете, просто защото ви доставя удоволствие. Възможно е също да се провалите изцяло във външната си цел и същевременно да успеете напълно във вътрешната. Или обратното, което всъщност се случва по-често: външно богатство и вътрешна бедност, или “да спечелиш целия свят и да изгубиш себе си”, както се изразява Иисус. В крайна сметка, разбира се, всяка външна цел е обречена на “провал” рано или късно, просто защото се подчинява на закона за преходността на всички неща. Колкото по-скоро осъзнаете, че външната цел не може да ви донесе трайно себеосъществяване, толкова по-добре. Когато видите колко ограничена е външната ви цел, се отказвате от нереалистичното си очакване тя да ви направи щастливи и я подчинявате на вътрешната си цел.

МИНАЛОТО НЕ МОЖЕ ДА ОЦЕЛЕЕ

В ПРИСЪСТВИЕТО ВИ

Споменахте, че ненужното мислене и говорене

за миналото е един от начините, по които отбягваме

настоящето. Но независимо от миналото, което си

спомняме и с което може би се отъждествяваме, няма

ли вътре в нас и друго ниво минало, много по-дълбоко

вкоренено? Говоря за несъзнателното минало,

което определя животи ни, особено преживяванията в

ранното детство, може би дори и в минали животи.

Освен това има и културна обусловеност, свързана

1 ... 30 31 32 33 34 35 36 37 38 ... 83
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)